Есе
Аз съм българка. Знаете ли какво означава това?
Да си от тази страна, значи да носиш българското със себе си и то навсякъде… както и всички останали неща, съпътстващи този факт. Може би на всеки българин му се е случвало, при излизане от родината, да почувства неприязън или поне негодувание от присъствието му, от страна на някой чужденец. А защо е така? Има ли нещо, с което ни превъзхождат? И трябва ли да заклеймяваме родното, за да се впишем в непознатото?
България е държава с потенциал за развитие, която остава непризната от чуждото око. Нашето културно наследство е наистина забележително, а природата ни – едва ли има по-магична от нея. И все пак е всеизвестно, че не сме сред най-влиятелните страни, а заслужаваме това право. България би могла да бъде много по-авторитетна държава, ако се чуе нейният глас в Европейския съюз. С малко помощ тя би се утвърдила като ключов представител на Европа, а пребиваващите на нейната територия имат способността да подпомогнат за този така жадуван просперитет. Единственото, от което се нуждаем, е шанс и рамо, на което да се опрем. Приносът на тези два, толкова елементарни, но не и маловажни фундамента, ще постави основите на нашия всестранен подем.
Младото поколение на България все по-често насочва вниманието си към проблемите в страната, както и тези в Европа, като дори съумява да намери някои решения за тях. Тези действия биха могли да се осъществят при условие, че на тях има кой да откликне с разбиране и устрем. На наша територия се създават интензивно нови младежки организации, които дават шанс на множество млади хора да представят своите виждания за преодоляването на различни препятствия, станали неименна част от материалните условия за живот в европейските страни. И тук е моментът да наблегна на затруднението, което срещат тези хора, в опит да реализират своите идеи. Те нямат глас, а по-точно имат такъв, но няма кой да се заслуша в него.
Всяко нещо, нравствено или материално, се гради с желание, стъпка по стъпка. Всяко нещо придобива още по-голяма стойност, когато в него е вложена мисълта на мнозина, преследващи обща цел. А какво се случва, когато целта е да се предостави един нов, по-добър свят за следващите поколения? Тогава всички трябва да обединим правомощията си, като ги устремим към това, което ни сплотява – нашето бъдеще. Например в „Европейски съюз” думата, на която трябва да се придаде важност е „съюз”. Заедно ние сме по-силни и свързани помежду си. Заедно можем да изградим нещо трайно и устойчиво, което да се запази с годините. Решаването на проблеми от различен характер е алгоритъм, който трябва да следваме, докато сме единни.
Всеобща истина е, че един от основните проблеми по българските земи е емиграцията. Много млади хора, а и не само, предпочитат да се установят в друга европейска страна, привлечени от по-доходоносна работа или по-представително образование. Докато хората, пребиваващи на територията на България намаляват, забравяме, че бихме могли да я превърнем в място, готово да посрещне всеки от нас, с нови целесъобразни условия за живот. България е жива. Тя има нужда да бъде чута, за да покаже, че способна да поддържа, а дори и повиши стандартите на значими сфери като здравеопазване, технологична инфраструктура, научно-образователна и културна сфери, засягащи обществения живот в Европа. Тя би могла да мотивира множество млади хора да не емигрират в чужбина, както и да заинтригува импозантен брой европейци да я „посетят”за период по-дълъг от една седмица.
Ние сме будни и жадни. Жадни сме за живот и за успехи. А ако искаме да бъдем и неизличими в Европа, то първата стъпка е да постигнем паметен обрат в родната ни страна. Отключете ни вратата и ще запомните как ще минем през нея.
Анита Асенова
 |
|
