2007 година. Мъже с една стара каруца, излязла сякаш от разказ на Йовков, стоварили купчина камъни и керемиди пред ателието на Арт школа КОЛОРИТ, гр. Плевен. Това били останките от къща някъде около града, построена преди около 150 години, но вече разрушена от превратностите на времето.
Скоро купчината стари камъни придобили съвършено различен вид – малки ръчички изрисували върху тях букви от старобългарски ръкописни книги – Евангелия и камъните започнали да говорят. В Нощта на музея била открита изложба на вече готовите творби и още нови творби се родили пред очите на хилядите посетители в музея – истина е това, което се говори по света – за майсторството на децата от Арт школа КОЛОРИТ и тяхната ръководителка Майя Ананиева, които завладявали сърцата на малки и големи по всички точки на земното кълбо.
Понастоящем една част от тази уникална колекция е притежание на Регионалната библиотека в Плевен, а друга се намира в Златния фонд.
Маргарита Друмева
ИСТОРИЯТА ВЪРХУ КАМЪК
Съвместен проект на РИМ – Плевен и Арт-школа КОЛОРИТ, с рък. Майя Ананиева
Когато през 864 г. княз Борис приел християнството, първите евангелски думи, предадени на княза и неговия двор, били:
„В началото бе Словото и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото“.
Бог бе Словото…
Българите трябвало да се научат да почитат един Бог с книга в ръка. Така обикновено се изписва на иконите Христос Вседържител.
Първата внушена идея на новопокръстените била почитта към „Писанията“.
Втората – че в свещените книги на християнството била заключена цялата световна мъдрост.
„Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде буквите и преведе книгите, и Методий, брат му“. („За буквите“)
През 893 г. българските владетели Борис и Симеон обявили славянският език за официален църковен и държавен за страната ни. Вече имало подготвени свещеници за селищата по обширната територия на тогавашна България, както и книги за извършване на богослужение във всеки храм.
Старобългарската книга заела своето изключително място в историята на българската култура.
Оттогава започнала и нейната собствена история.
„В началото бе Словото… „
И понеже Словото, освен дума, е и мисъл, и разум, и се бележи с букви и знаци, винаги се е считало за много важно как и с какви букви и знаци ще се отбележи началото на записаната мисъл, на цялата книга. В старите ръкописни книги текстът на цялото съчинение започвало с първата дума на първата страница.
Затова средновековният книжовник изписвал началната буква и дума най-старателно, украсявал ги и ги отличавал от всички други. Поради това тя често излизала навън от текстовото пространство на страницата и навлизала в отвесното бяло поле, като понякога нейни удължени части се простирали и до долното хоризонтално поле, така че обгръщала целия текст на първата страница…
Ръкописната книга!
Спомен за нея през сърцето и ръцете на малките художници от Арт-школа КОЛОРИТ, Плевен, в отломките на едни отминали времена.
