А
удиоспектакъл по пиесата на Александру Попеску
С участието на Ива Тодорова, Илиана Димова, Елена Павлова
Порцелановата балеринка Пит е със счупено краче и някой я е захвърлил в тъмното мазе като ненужна вещ. На помощ идва смелото мишле Муф, който не се страхува от нищо, само от… Котката. Един спектакъл за отчаянието и надеждата, самотата и приятелството, който завършва с Танца на признателността.
Автор на песните: Маргарита Друмева
Записите на инструменталите са реализирани с помощта на Тодор Скорчелиев
Художник на плаката: Дина Мирчева
/Откъс/
МУФ:
Пит, да те попитам нещо. Не искаш ли да бъдем приятели?
ПИТ:
Не знам.
МУФ:
Не знаеш?! Що за отговор е това?
ПИТ:
Не зная какво да ти отговоря.
МУФ:
Но чуй! Приятелството е нещо много хубаво. А да се чувстваш сам е толкова лошо, повярвай ми!
ПИТ:
Знам какво е да имаш приятел. До днес сутринта живях в трапезарията върху големия скрин. От дясната ми страна имаше едно кученце от пластмаса, а отгоре – една кукувица с часовник, който не млъкваше. И…
МУФ:
Правилно е да се каже „часовник с кукувица”, както ми се струва…
ПИТ:
Не е вярно. Кукувицата съобщава колко е часа, значи е „кукувица с часовник”.
МУФ:
Моля. Не заслужава да се караме за такова нещо… Хайде, кажи, искаш ли да бъдем приятели?
ПИТ:
Искам, но…
МУФ:
Но какво? Ще бъде толкова хубаво! Цял ден ще си играем!
ПИТ:
Муф… Муф, аз никога няма да мога да играя с теб.
МУФ:
Но защо? Защо?
ПИТ:
Защото днес сутринта децата заклатиха скрина, аз паднах и… затова ме донесоха тук. Единият ми крак е счупен…