„Архипелаг“ е двоен албум с изпята поезия по стихове на Гриша Трифонов. Съдържа 16 песни, като 7 от тях са свързани смислово и интонационно в ЗЕЛЕНА ПОВЕСТ, а останалите 9, включени във втория албум АРХИПЕЛАГ, са писани в продължение на 25 години. Вероятно албумът трябваше да види бял свят преди години, а може би не – понякога нещата трябва да закъснеят, за да стигнат навреме.
Зная само, че Гриша Трифонов имаше голямо доверие в тези песни, въпреки твърдението, че по негови стихове не може да се музицира. Вероятно защото стиховете му са дълбоки, наситени със символика, дълги като театрални монолози и нестандартни като форма – обикновеният подход на композитора „куплет-куплет-припев…“ при създаване на една песен тук щеше да бъде съвсем неадекватен. Гриша винаги казваше, че всичките сетива на човека трябва да са отворени, за да се осъществи диалогът „поет – читател“, а ако се прибави и музика към стиховете, вероятно песните биха били съвсем некомуникативни.
Спорили сме по този въпрос много – убедена съм, че музиката би могла да прибави още сила към силата на думите като извади на бял свят скритите послания и ги „преведе“ на слушателя. Разбира се, ако музиката е уловила не просто пулсацията на стиха, но и дълбочината на поетичните образи и усещания. Смисълът се ражда и в съприкосновението на думи и звуци, придава му дълбочина и нюанси – всеки бард, който носи под мишницата си повече от едно изразно средство, се е сблъсквал с този въпрос лице в лице и е отговарял специфично. Албумът АРХИПЕЛАГ е моят отговор, моята интерпретация на стиховете на Гриша. Би било неуместно някой да каже: „Това не е Гриша!“, очаквайки самият той да излезе на сцената. Да, не е Гриша, това е моят диалог с личността и стиховете на Гриша Трифонов.
Точно това, което Гриша считаше за неудобно, на мен пък ми пасваше съвършено. Не мога да пиша музика върху злободневни текстове, изморявам се от много и безсмислени думи, от липса на послания, от повърхностни текстове. Мога да кажа, че песните са ми „се случили“ – още един израз, който употребявахме в нашата комуникация. Никога не съм сядала специално да напиша музика върху негови стихове – раждали са се изведнъж, докато прелиствам стихосбирката. Така песните се превръщат в нещо повече от песни – още едно доказателство за диалогичност. В тях присъстват невидимо разговорите ни за дълбокото в живота ни, за света и изкуството, за онова, което може да те разтърси, преобрази и пречисти. Диалог, провеждан често и с приятелите в тесен кръг от средите на българските бардове – зад всеки израз виждам конкретно преживяване, лице, думи, усещане… Наистина колко много тези стихове отразяват моя вътрешен свят и същност, нещо което не бих могла да изразя сама с думи, може би само с мелодии…
Никога не сме говорили за това, но само мога да подозирам защо Гриша не пишеше музика върху собствените си стихове. Сигурно има и други причини, но според мен той изпитваше истинско удоволствие от красивото хортуване с някого. По време на фестивалите сме оставали до сутринта и китарите минаваха от ръка в ръка, а общуването ни е било на друго ниво. И песни се раждаха тогава, като например „Зимно име“ – единствената песен в албума, в която първо се роди мелодията, а думите се изляха изведнъж, без после да редактираме и една дума. След като записахме текста, Гриша каза: „Сега си ти – допиши я!“ Разбира се, не дръзнах да го направя. Но важната думичка тук отново е „диалог“.
Някои от песните в албума са познати на широката аудитория съмишленици на движението ПОЕТИ С КИТАРА (наименование, което Гриша така и не можа да възприеме, както и аз впрочем – той твърдеше, че звучи като „войник с пушка“…) По-точно този жанр може да се нарече ИЗПЯТА ПОЕЗИЯ – т.е. поезия, която се пее, а не изпят „текст за песен“. Правехме разлика между двете понятия и мисля, че нито той, нито аз – в дългогодишната си практика на театрален композитор и бард, нямаме песен с некачествен текст – всичките са „изпята поезия“.
Повечето от песните в АРХИПЕЛАГ мнозина от вас ще чуят за първи път. Не съм ги пяла на сцена, нито съм ги споделяла с някого, освен с най-тесен кръг приятели в домашна обстановка. Например песните от ЗЕЛЕНА ПОВЕСТ – много музика има в тях. В записите участва един от топ джазмените на България: Петър Момчев със своя саксофон, записан в студиото на Антони Георгиев, който се погрижи и за микса, и за мастеринга на албума.
Петър Момчев
Петър Момчев е роден в Силистра, а понастоящем е известен в музикантските среди с участието си в разнообразни проекти за популяризиране музиката на големите имена от класическия и модерен джаз, както и на авторска музика, в сътрудничество с най-добрите български музиканти. Като гост музикант е част от албумите на „Уикеда“, Кирил Маричков, Подуене Блус Бенд, „Kaya“, „Нафталин“ и др., както и в различни формации с многобройни концерти на живо.
В ЗЕЛЕНА ПОВЕСТ се събрахме трима силистренци – малко е да кажа, че удоволствието остава за мен, когато от двете ми страни са такива маестри като Петър Момчев и Антони Георгиев. С Тони се познаваме от тийнейджърските си години. Спомням си една случка с него. Често обичаше да импровизира на пианото в уютната ни стаичка в Младежкия дом, а ние всички мълчахме и много обичахме да го слушаме. Веднъж в стаята влезе проф. Стефан Драгостинов, който остана при нас и се заслуша. Щом Тони приключи с импровизацията, маестрото възкликна, че току-що си е взел приемния си изпит в Музикалната академия. „Ехе, ами че аз имам още две години и половина да завърша гимназия“…
После чухме за него, че е захванал да учи химия и всички се чудехме колко време ще мине преди Тони да изсвири химията на пианото. Не беше много дълго, може би година мина, а след това слушахме „Ахат“ и се радвахме, че в България има такава група – все пак още не бяхме прескочили забраните, лозунгите за упадъчната музика, пропагандата… После Тони се изгуби в чужбина и след години се видяхме в театъра в Силистра, където той записа музиката ни към спектакъла „Удар на запад“ от Мария Арбатова…
Антони Георгиев
Имам специално отношение към ЗЕЛЕНА ПОВЕСТ. Надявам се да мога да я реализирам в бъдеще като единно музикално произведение в 7 части, със звукови картини и инструментали между тях, изпълнена с още музиканти и инструменти. Що се отнася до втората част на двойния албум – АРХИПЕЛАГ, към него подходих като към театрална пиеса, съставена от монолози. Искаше ми се да чуем както трамваите на „Граф Игнатиев“, близо до пресечката на „6-ти септември“, където обикновено Гриша ни посрещаше, за да идем до кафето на Съюза на писателите, така и уличния акордеонист, който свиреше в градинката на църквата „Св. Седмочисленици“. Искаше ми се Гришовия истински глас да чуем още в първата песен „Градовете, в които ни няма“… „Гласовете ни бившите…“ – на всички ни в един момент гласовете ще станат бивши, но нека да останат в записа, да ги има… Тази песен е представена в малко по-различен аранжимент от познатите ни досега варианти на ТОЧКА БГ, записа от албума „Спомен за Вълна“, който издадохме преди години с Мария Бъчварова, както и от концертните изпълнения на група „Ела“ отпреди няколко години. В нея пее Гергана Тачкова, а Кирил Христов свири на акордеон.
Ето я Гери – в средата, вляво е Цецо, ангелогласният. Тук сме в Ловеч, когато в рамките на поредния бардфест имахме концерт с група „Ела“.
Още една снимка на група „Ела“ в Sofia Live Club, където на преден план ще видите Кирил Христов – той свири акордеона в първата песен на албума и в песента „Кръчмарски музикант“. На тази снимка се виждат още Олег Константинов с бас китарата, Калин Сивов на барабаните, Йорданка Цветанова, която е вдясно до мен (тя изпълнява песента „Зимно име“ в албума „Архипелаг“) . Вяра е солистка, Явор свири великолепна китара, а ние с Ани пеем вокалите на песента „Ела“.
Калин Сивов аранжира песента „Градовете, в които живеем“ – последната песен в албума, в изпълнение на ТОЧКА БГ. Мелодията е същата, но текстът е финалното стихотворение в книгата „Градовете където не сме“. Отново театрален момент и подход – в „рамката“, която „затваря“ албума. И важната думичка – диалог: между първата, леко „женска“ песен и втората, повече „мъжка“ песен, но най-вече диалог с мощното присъствие на ТОЧКА БГ, които винаги са били част от фестивалите на бардовете в България и Румъния, а през последните 10 години насищат родния въздух с топла изпята поезия, красива музика и с личностното си присъствие, излъчващо любов и доверие.
ТОЧКА БГ – Зорница Попова, Тодор Янкулов, Краси Първанов, Пламен Сивов.
Благодарение на тях звуковата българска среда стана по-мека, по-интимна, по-човешка и по-опитомена.
ТОЧКА БГ участват и в още една песен в албума АРХИПЕЛАГ – „По пътя“, аранжирана отново от Калин Сивов. Общо три са песните в албума, които звучат мащабно – аранжиментът и на трите е дело на Калин. Третата песен е „Зимно име“. За нея вече стана дума по-горе и тя е добре известна на българските бардове поради многобройните изпълнения по време на фестивали. Самата тя беше родена по време на един от фестивалите в Ловеч.
Калин Сивов е философ по образование, но балансира с писане на кодове в IT сферата. А с музика се занимава от малък. Свири на китара и барабани, аранжира и композира. Понастоящем живее в Сливен и най-голямото му удоволствие, изключвайки трите му прекрасни момичета в къщи, е да прекрачи прага на студиото си на приземния етаж…
Сънувах музиката на „Зимно име“ – как я изпълнявам с Лондонския симфоничен оркестър. Е, в сънищата всичко е възможно… Затова винаги, когато сме изпълнявали песента пред публика, сме казвали на хората: „А сега си представете, че тук звучат цигулките на Лондонския симфоничен оркестър“. Калин дори дръзна да придаде симфонично звучене на песента.
Йорданка Цветанова
Изпълнява я Йорданка Цветанова, която участва с нас преди години в записа на песента „Ела“ и в един радиоспектакъл с 50 улични артисти и музиканти: „От двете страни на улицата“. Дани е много талантлива. Има красив глас и по свой собствен уникален начин интерпретира световноизвестни песни на различни езици. Има и международни награди от певчески конкурси.
Тодор Янкулов на преден план. Тук сме с Пламен Сивов и Калин… не помня къде.
„Кръчмарски музикант“ е първата песен, която съм писала по стихове на Гриша Трифонов. Имах стихотворението още преди то да излезе в книга. В началото бях изключила два куплета, понеже не звучаха добре в изпълнение на жена. С позволението на Гриша променихме леко текста, за да мога да я пея цялата и „аз“ формата премина в 3 л. – „той“. Тогава завърших песента. Но все пак песента е мъжка, стихотворението е посветено на Пламен Ставрев, разбира се, че е по-добре да я изпее мъж. И когато започнахме работа по албума, не се поколебах да се обърна към Тодор Янкулов – заради изключителните му актьорски, певчески и режисьорски дарби. Никой друг нямаше да изпее песента като него. Акордеонът на Кирил Христов и перкусиите на Петър Йорданов – Бъни направиха песента да звучи така, както си я представях във въображението си.
Петър Йорданов – Бъни
Как го прави, не знам – Бъни почти ежедневно свири някъде в различни формации, с изключително качествени музиканти, изключително качествена и разнородна музика, винаги изпълнението е на много високо ниво. Миналата година композирах музиката за един куклен спектакъл в Стара Загора – „Самодива“, режисьор Ивета Георгиева. Трябваше ми някой, който да изсвири с ударни инструменти летенето на самодивите, които се завихрят около дърветата в гората. Казаха ми, че в България няма кой да изсвири подобно нещо. Имам добра новина – има кой – Бъни го изсвири!
Той участва и в още една песен – „Архипелаг“, която даде името на целия албум. Стихотворението ме завладя още като го прочетох, развълнува ме до дъно. Винаги съм го сравнявала с „Гъливер в страната на лилипутите“. Ще го кажа по друг начин – Галя Енчева навремето беше сравнила Гриша Трифонов и Пламен Ставрев като мъже, които са покорили Еверест и идват да ни кажат какво са видели отгоре. Вместо това долу някакви хора започват да се заяждат с тях за изключително дребни неща. „Човече, мога да ти дам цяла Вселена, а ти искаш от мен 5 лева…“ – биха отговорили слизащите от Еверест в тази измислена ситуация. „Не, не, не ни трябва Еверест, искаме си 5-те лева“… „Да ме стягат чепиците, да ме лазят крабове…“ Не само това, разбира се, можем с години да си говорим за всичко останало в тази песен… И тя се роди отведнъж – много музика има в нея и много бунт…
Бояна Зарева
„Всяка самота ме стяга в раменете“ и „Post Restant“ са по-интимните песни в албума, като изпети театрални монолози с изключителната цигулка на Бояна Зарева. Познаваме се с Бо вече десетина години, имаше период, в който и посвирвахме заедно. Винаги ме е удивлявала нейната музикална чувствителност – като оголена струна е, която започва да трепти при всеки полъх на вятъра. Толкова е крехка отвътре, а толкова мощ изригва, когато прокара лъка по цигулката! Съвършено е слята с инструмента си – тя е сякаш продължение на ръката и душата ѝ. Изключително красиви са авторските ѝ песни, топли и емоционални. Благодаря и за този диалог!
„Сипей“ изпях сама – може би тя е най-типична за жанра, само китара и глас. Това е една от първите песни, които съм писала по стихове на Гриша. Но макар и записана без други инструменти, за мен тя тежи не по-малко от останалите.
На финала бих прибавила само това, че чух не Лондонски, а вселенски оркестри в стиховете на Гриша Трифонов. Онова, което успях да изсвиря и изпея заедно с изключителната помощ на приятелите, е малка част от истинското звучене на песните в моето въображение. Но може би онова, което ще чуете, е достатъчно да провокира вашето въображение и да прозвучи вашият глас в ДИАЛОГА! Ако това се случи, значи сте станали част от АРХИПЕЛАГА!
Албумът е записан със съдействието на НФК, програма „Музикални инициативи“.
Маргарита Друмева
