Пътепис от Полина Павлова
Пътят между София и Будва (Черна гора) може да бъде описан просто – като безкраен низ от завои. Магистралите са малко, но в безупречен вид, за сметка на лъкатушещите междуселски пътища, които понякога стигат само и единствено за една кола в двете посоки.
Преминаването през Македония, Косово, Албания и Черна гора е бързо и лесно, като граничните органи на реда спазват стриктно, но оптимизирано, реда по пропускане на преминаващите. Езикът не представлява предизвикателство и някак балканската нишка се усеща, поради което разбирателството е пълно.
Трафикът… Трафикът, ако безпогрешно се прицелиш в 1 август, когато е стартът на топ сезона, е повече от натоварен, но отново с търпението и толерантността на всички шофьори и тази трудност се преодолява.
Това, което се запомня и остава без дъх всеки преминаващ за първи път, са необятните планини и скалисти хълмове, които са толкова високи, че през стъклото на колата не могат да се обхванат за снимка.
Пътят за Будва лъкатуши, разполовявайки планините, като особено нощем се виждат само единични пъплещи светлинки, движещи се в нищото и потъващи изведнъж в тъма. Спиращ дъха е и тунелът Златибор, който е повече от 6 километра, но по никакъв начин не се и допуска и за миг задръстване или нарушение на правилата, и то стриктно пазени от самите пътници.
След поредните завои, снишавайки се от хълма, прозира най-чаканата, повече от 10 часа пъплене гледка на сините води на Адриатика.
От тук следват 2 часа живописен път по оголените ръбове на последователно изникващи една след друга скали, но наградата за бавното достигане до желаната дестинация е спиращата дъха гледка, която независимо от натрупаната умора не само че не омръзва, а те кара да гледаш и ахкаш постоянно.
Редуват се курортни селища, които стъпаловидно се катерят по планините, с малките си и не до там малки хотелчета, комплекси и бутикови къщички.
Влизаме в Будва и веднага усещаме кипящия живот на туристите, най-вече младежи, дошли да се забавляват и наслаждават на съчетанието красота, история и небесносиньо море.
Атракциите в Будва започват от 14-те отделни, разделени отново от скали, плажа, преминават през невероятния Стар град, и се срещат на крайбрежната алея, в която се редуват рибарски лодчици, гигантски чуждестранни акостирали в адриатическите води яхти и ресторантчета, предлагащи директно на пясъка (камъните) вкусни балкански местни специалитети и рибни деликатеси.
Преди посещението на която и да е балканска дестинация, ние, българите, трябва да се запознаем и с историческите му данни, защото се оказва, че макар и толкова отдалечена, малката приказна Будва е била част от Първото българско царство на цар Самуил.
Често, вечер, на обособената театрална сцена в Крепостта „Света Мария“ се провеждат различни културни събития като концерти, пиеси и др. Публиката, а и самите участници, са ситуирани с гледка и над водата, тъй като Цитаделата се намира на нещо като полуостров.
Будва – очакване, сбъдване, неземна красота – тя е преживяване за всички сетива…
 |
|