Четиво с продължение
„СВЕТЕЩИТЕ МОСТОВЕ“, втора глава
От Борис Цветанов, 11 г. и Маргарита Друмева
Творбата е създадена по време на заниманията по творческо писане с деца
Илюстрация: Павлина Шиндрова, 16 г., град Дряново
Точно в полунощ над полицейското управление заблещука малка движеща се светлинка. Бетина изключи миниатюрните фарове на експерименталния си летящ автомобил, който кацна безшумно на покрива. Тя завърза здраво въже около кръста си и се спусна по стената до малкото прозорче на 12-я етаж, където беше затворен Шамил. На прозорчето имаше здрави стоманени решетки и на пръв поглед изглеждаше, че затворникът няма никакъв шанс да се провре през тях.
Бетина извади шишенце с киселина и заля решетките. Желязото започна да съска и се превърна в ледена шушулка, която тя лесно отчупи с клещи. После завърза въже около Шамил и двамата се покатериха на покрива. Колата безшумно отлетя към тайното убежище на Бетина, което се намираше на един малък необитаем остров в езерото Тай. В него се влизаше през скрита от папрати пещера, невидима с просто око от малобройните туристи, които се страхуваха от хищните алигатори, обитаващи хладните води на езерото.
– Благодаря ти, Бетина, че рискува живота си, за да ме спасиш! – пръв заговори Шамил.
– Сигурна съм, че не ти си откраднал короната и някой те е наклеветил несправедливо – отговорила Бетина. – Твърде отдавна се познаваме, за да ти имам пълно доверие. Какво знаеш за короната?
– Короната на Окинава принадлежала на краля на Рюкю – кралство, което се намирало на острова и просъществувало до 1879 г., когато японците направили десант и отвели владетеля в Токио. Окинава бил апетитна хапка както за Китай, така и за Япония, които се борели през вековете за влияние над Рюкю. През 1609 г. там пристигнал японският принц Шимазу Тадацуне с 3 000 войници и тогава японците завладели острова. За да няма бунтове, японските власти забранили на местните жители да носят оръжие, а те, за да се защитават, измислили изкуството на ръкопашния бой.
– Имаш предвид, че каратето е било измислено на остров Окинава? – попитала с любопитство Бетина.
– Да, именно. Старото име на каратето е „окинава-те“, по името на острова. Борейки се за влияние над Рюкю, през 19 в. китайците подарили на краля на Рюкю златна корона, украсена с корали, нефрит, скъпоценни камъни и коприна. В нея бил вплетен един огромен диамант, част от най-големия диамант в света – КУЛИНАН. Короната действително е много скъпа и се оценява на 950 милиона долара.
– Ехааа! Дори не мога да си представя такава сума! – учудила се Бетина.
– Да, със сигурност е една от най-скъпите корони в света… Историята е следната: през 1879 г., когато японците отново превзели острова и отвели императора в Токио, короната останала на съхранение в замъка на остров Окинава. През 1945 година, в края на Втората световна война американците бомбардирали острова и разрушили замъка. Короната изчезнала и дълго време не се знаело къде се съхранява. – Шамил говорел твърде възбудено и развълнувано.
– Как така се е намерила короната тогава? – попитала Бетина.
– До преди една година не се знаеше къде се намира. Но синът на американския мултимилиардер – Джефри Ди Пинтър показа короната, която се намирала в частната колекция на покойния му баща. Така тя тръгна по света, излагана в най-големите музеи и изложбени зали по всички континенти.
– Много е рисковано такава скъпа корона да се показва пред публика – възкликна Бетина. – Кражбата ѝ ще да е била организирана много добре и едва ли крадецът е само един. Кой би могъл да има интерес да притежава короната?
Шамил отговори след кратка пауза, но беше явно, че той е мислил за това и преди.
– Истинските наследници на короната от династията на крала на Рюкю, може би те имат най-голямо основание да си възвърнат короната, понеже по право им принадлежи.
– Добре. Това е някаква насока и от тази отправна точка ще започнем разследване.
Хвърчащата кола се приземи тихо на безлюден остров в езерото Тай върху малка площадка, скрита от високи папрати. Близо до нея имаше таен вход в пещерата, където Бетина си бе направила тайно убежище. В него имаше воден коридор към езерото и малка моторна лодка. Двамата скоро прекосиха галерията в пещерата и се озоваха в малка зала, оборудвана с модерен мощен компютър, откъдето Бетина провеждаше своите разследвания. Компютърът притежаваше огромна база с информация и двамата веднага се заловиха за работа.
Първа глава на повестта „Светещите мостове“ може да прочетете тук:
Първа глава: „Откраднатата корона“
Следва продължение
