Приказка
Рисунка: Вяра Пенчева, гр. Габрово
Имало едно време три сестри – Вяра, Надежда, Любов. Те били много красиви и мъдри девойки, понеже сам Бог бил техният Баща. Най-голямата и най-самоотвержената от тях била Любовта, най-смелата – Вяра, а най-търпеливата – Надежда. Те всеки ден се разхождали в градината на своя Баща и ядели от вкусни по-вкусни плодове.
Един ден решили да тръгнат по широкия свят и да раздадат от силата си на тези, които я пожелаят. Близо до един град застигнали старец, който с огромни усилия теглел голямо клонесто дърво.
– Защо теглиш дървото, дядо? – попитали едновременно трите сестри.
– Ако занеса това дърво вкъщи, ще запаля огън, ще спопля сина си и той ще оздравее. Но силите ме напускат и се страхувам, че няма да успея да стигна до дома си.
– Непременно ще успееш и синът ти ще оздравее! – възторжено извикала Вяра. – Вярвай и чудесата ще те следват!
– Нека мир да бъде в сърцето ти, дядо! И нека никога да не те напуска надеждата! – се обърнала към него благо Надежда.
– Дай на мен, дядо, да пренеса дървото ти. Така ще имаш достатъчно сили да стигнеш до дома си!…
Скъпи деца, ще се радваме да продължите приказката и да ни изпратите вашите творби. Как мислите, оздравял ли е синът на немощния старец?