Душата на водната капка

1-horz

                    Слънцето обвива земята в топла прегръдка…

                    Днес отново се крия в дълбините на водната бездна. Приютявам се тихо до останалите водни капки в морето, вдъхновена от разказите за техните приключения извън дома. В очите на всяка от тях, която започне своята история, пламват хиляди искри от страст. Разказват за всичко, сполетяло онези, които дръзнали да се изпарят. И тайно си мечтая за деня, в който ще преборя страха си и ще се изкача близо до повърхността. И един ден наистина го направих – събрах достатъчно смелост и заплувах нагоре. Усетих как слънчевите лъчи ме галят топло, а аз настръхвах при всеки допир, при всяка ласка. Полетях като птица, небето ме очакваше, махах безгрижно на света, който беше в краката ми и можех да го погледна отвисоко. Той ми принадлежеше. Чувствах се толкова лека, чиста, прозрачна за света… Изкачвах се все по-високо и по-високо, когато изведнъж се приземих на един пухкав облак – бял, къдрокос, примамващо приласкаващ.

                    – Добре дошла, сребърна капчице. Аз съм твоят баща – облакът. Как се чувстваш?

                 – Сбъднах мечтата си! Слънцето ме превърна в пара, за да те достигна. Мога ли да остана завинаги тук с теб?

                 – Мила моя, всеки на този свят се ражда със свой път. Моята задача е да ти помогна ти да откриеш своя и да я изпълниш великата мисия на водната капка. Затова ще ме напуснеш много скоро…

                 – Но аз съм само една мъничка капка – прекъснала го тя въодушевено. –  Какво бих могла да направя за този голям свят?

                – Можеш да направиш всичко, каквото поискаш. Водата е тази, която  съживява света. Нужна е само една капка, млада и чиста като теб, да потече във вените на земята и да достигне до сърцето ѝ. Трябва да се пречисти светът. Трябва да се обнови, да се  прероди, да се създаде отново в чистата утроба на земята, където попива силата на водните капки. Поеми по своя път, изпълнен с приключения. Измий омразата между хората, измий техните уморени и тъжни лица, вземи със себе си сълзите и ги научи как да бъдат щастливи. Поливай децата, подхранвай и техните сърца, за да бъдат и те чисти и способни да пазят и обичат. Защото там, където има чиста вода, има чисто сърце.

              Тръгнах на пътешествие… Обиколих света. Направих това, което баща ми ми каза. Много скоро се върнах обратно в родния си дом и усетих топлата прегръдка на морето. То ме взе в обятията си, придърпвайки ме все по-дълбоко. Останалите капки ми се усмихваха, а аз затворих очи и долових нежните им пръсти. Изведнъж докоснах душата на водата – чиста, бяла, съвършена – такава, каквато мечтаех да бъда аз! И за миг преплувах обратно към спомените си и осъзнах, че на това място преди мен цареше мрак. Колкото по-надълбоко отивах, разбирах, че Аз бях тази, която събуди водната сила, тази, която достигна до нея и я пречисти. Тя мечтаеше да диша отново. Светлината на сърцето ми я озари и я подтикна да отвори очи с жажда. Моята мисия беше изпълнена, но това не означаваше, че трябва да спра. Има още хиляди водни капки, които копнеят да бъдат пробудени душите им. Те мечтаят да ме стоплят в прегръдките си и да ми дадат възможност да се докосна до най-ценното им – малките им сърца. Само един допир, една нежна ласка и чистотата отново ще потече във вените им. Там, където има чиста вода, има спокойно сърце, има чиста душа!

               Продължавам да вървя смело по своя път… И макар оплетен в паяжината на невежеството, аз успявам да оставя чисти следи там, където се е усещало отсъствието ми. Планетата се нуждае от мен. Океанът оплаква всекидневно погубваните си богатства. Скритата сила на планетата  намалява значително и много скоро сълзите на Земята ще бъдат безполезни за възстановяването на равновесието в света. Земята плаче за разкъсаната си гръд от страшното застрояване на зеленото й тяло. Не може повече да диша омърсения въздух от човешкото безразличие. Красивите й обитатели отчаяно се борят за своите метри земя, които вече не са техен  спокоен дом. Старите дървета страдат и се чудят накъде да поемат – дали да пускат мъдрите си корени дълбоко в земята, за да й бъдат опора, или смелите им клони да мечтаят за синевата на простора. А те искат просто чист живот и да бъдат нужни. Виждам всичко това и ми става мъчно, но аз съм само една малка водна капка, която започва за опознава света. Това е моят свят и трябва да има начин да променим това мрачно и кратко бъдеще, защото то ще ни погуби. Липсата ми ще доведе до обезводняване не само на земята и океаните, но и на хората. Пейзажът на бъдещето ще бъде една безкрайна пустиня. После светът ще прави отчаяни опити да върне времето назад. Сега имаме възможност да превърнем бъдещия свят в нещо по-добро, красиво и значително. Чудя се дали другите капки за разбрали за моето пътешествие. Дали страдат и те от безотговорността на хората…

                  Чувствам се длъжна да разкажа всичко това на моите сестри. Искам и те да знаят за нестихващата беда, която дебне за несъзнателните човешки грешки. Гмуркам се надълбоко, за да се срещна с всяка една от тях и да опиша изпитанията, през които трябва да преминем, за да достигнем до съвършената хармония на природата. Всеки път, щом предавам историята отново и отново, откривам отговори на тайните въпроси. Искам да бъда капка, която разбира света и може да му помогне. Аз избирам да се боря. Избирам да бъда нужна, макар и малка – да бъда важна, потребна. Избирам да вярвам в светлината на разумното бъдеще, загрижено за планетата. Избирам да мечтая за зеления живот на земята.

          Днес няма да се крия в дълбините на водната бездна. Ще разказвам за великите си подвизи и приключения. Моят живот се промени. Сега аз съм тази, която  вдъхновява и великата ми мисия е да пречиствам  сърцата и на другите капки, които ще напускат дома.

                 Усещам как след всеки мой полет към облаците се смалявам. Ставам още по-лека  и ефирна отпреди. Много скоро ще се изпаря и ще изчезна. Но поне ще бъда спокойна, защото знам, че  оставям след себе си армия от добре въоръжено със знания поколение, което ще се изправи срещу ограничеността, която застрашава планетата, и ще извика своята мечта за чиста земя, за красив свят, който ще има бъдеще.

               Слънцето ме гали с топлите си пръсти. Прегръща с обич цялата земна шир. Зеленото тяло и синята кръв на планетата пулсират с вяра, че малките капки сме могъщи, защото помним любовта на небето и пазим живота на земята. Толкова много смели водни капки, тръгнали на път  към сърцето на планетата, пречиствайки и сърцата на хората…

Теодора Рибарова – 11.клас,

Профилирана гимназия „Пейо Яворов“, гр. Петрич

Ръководител: Здравка Трайкова

С разказа „Душата на водната капка“ Теодора Рибарова участва в Международния конкурс „ЗВЕЗДИ ОБСИПАТЪ СВОДЪТЪ НЕБЕСЕНЪ“, организиран от  Читалище „Христо Ботев – 1917“, гр. София

22359303_2107861559240000_571216757_n

Аз съм Теодора Рибарова на 16 години. Живея в един прекрасен, топъл, южен кът – гр.Петрич и уча в ПГ ,,Пейо К. Яворов“.

Определям себе си като човек на изкуството. Притежавам големи порции въображение, които ме вдъхновяват всеки ден.

Народните танци и рисуването са моята страст още от дете. Те не са просто хоби, те за мен са начин на живот.

Но нещото, което открих наскоро, бе писането. Реших да се впусна смело в това приключение, за да видя до къде ще ме отведе, затова продължавам да творя.

Обичам  да отделям свободно време както за себе си, така и за най-близките ми хора. Социалните контакти ми дават възможност винаги да черпя нови идеи и знания.

Старая се максимално да използвам уменията си и вътрешното си усещане за нещата, с които се занимавам.

Стремежът ми към съвършенство обаче често събужда перфекциониста в мен. В такива моменти креативността е тази, която ме спасява.

22323499_2106925812666908_256501122_n

gerb