Всеки ден в училище е изпъстрен с веселие и смях. Има дни, в които имаме много за учене, а за игри – времето не е достатъчно. Днес също се очертаваше да бъде ден като другите. Но понякога тези дни, като другите, са по – различни.
Сутринта дойдохме с училищния автобус, бъбрихме с приятелките, после започнаха часовете. Всеки час научавам нови неща и това ме кара да бъда отговорна. Трудно е усвоява новия материал в 7 клас. Но аз искам да ме приемат в добро училище и затова за лягам над уроците.
Първата смяна мина неусетно и дойде ред на занималнята. Нашата група си има свое местенце, в парка на щъркела, там се събираме всеки ден с госпожата. Говорим си за училище и споделяме проблемите си. Днес също отидохме в парка, но госпожата каза, че ще влезем по–рано, защото ще имаме гост.
Всички започнахме да любопитстваме, но госпожата искаше да ни изненада. В три следобед бяхме седнали по чиновете си и госпожата покани госта ни. В стаята влезе отец Елко от католическата църква в Белозем. Той започна да ни говори за вярата, за доброто, за сътворението на света. Гледахме го в захлас и никой не се опитваше да го прекъсне. Говореше за Бог, за това, че трябва да приемаме хората такива, каквито са, да се опитваме да си помагаме и да не съдим хората по цвета на кожата им, а по постъпките им.
Ние продължихме да слушаме, а след това той ни каза за Десетте божи заповеди и започнахме да му задаваме въпроси. „Час по вероучение“, така нарече госпожата този прекрасен час. За всеки от нас остана правото да решим сами:
Да бъдем ли добри и човечни, да проявяваме ли съчувствие, да прощаваме ли на хората грешките, когато се покаят, да дадем ли втори шанс на приятелите си, когато те са сгрешили…
Нека всеки от нас реши за себе си, аз за мен избрах:
Ще бъда все така добра, макар и наивна понякога. В края на часа отец Елко ни даде своя благослов и ни пожела да бъдем здрави и добри.
Ваш репортер:
Ивелина Димитрова от 7 Б клас,
ОУ „Гео Милев“, с. Белозем
 |
|
