Една сбъдната мечта

2 КОРИЦА

Художник на корицата: Кайли Яшова, Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София

    Борис обичаше да гледа звездите. Всяка вечер отправяше поглед към небето, където пулсираха тези небесни сърца. Той беше сам на света със своята тежко болна майка и единственото му желание беше тя да оздравее.

     Един ден, когато детето скиташе из града и си мислеше защо звездите са толкова далече, до него се приближи чудновато момиче, което беше със сребриста коса и златни одежди, сякаш беше излязла от вълшебните приказки.

     – Здравей, ти сигурно си Борис. Аз съм звездоландка и идвам от град Звездоландия, намиращ се в недрата на планетата Венера, и съм дошла да излекувам майка ти и да ти се отблагодаря, че в продължение на толкова години ти гледаш към нас и зареждаш града ни с положителна енергия.

     – Какво? – попита смаяното момче.

     – Нашият град се зарежда положително, когато един човек повярва в чудесата, в мечтите и в нас – звездите.

     – Ти каза, че ще излекуваш майка ми, но ти лекар ли си, не ми приличаш на такъв?

   – Може да не приличам, но мога да правя всичко, защото ние, звездоландците, се раждаме от мечтите на хората и от тяхната вяра в нас. Мечтите могат да правят всичко, следователно и ние.

     – О, ами добре, хайде излекувай мама! – каза Борис щастлив от чутото.

     Усмивката не слизаше от лицето ѝ:

     – Тя вече е излекувана, време е ти да лекуваш другите.

     – Какво, не разбирам?

     – Казвам, че от теб ще стане чудесен лекар, имаш дарбата да помагаш на другите – каза момичето и тутакси се изпари. Момчето се затича към дома си и когато влезе, видя майка си здрава и усмихната. Двамата се прегърнаха щастливи.

     Когато момчето порасна, послуша съвета на звездоландката и стана лекар, а когато можеше, помагаше на децата да повярват в Звездоландия и да мечтаят, докато мечтите им не се осъществят. И наистина Борис имаше дарбата да помага на хората, майка му беше щастлива, че детето ѝ работи, а Борис се радваше на усмивките на хората, на които помагаше. Когато се прибираше от работа, неговите звездни приятели, му помахваха от небето.

     След години Борис се ожени и му се роди прекрасна дъщеричка, която гордо продължи делото на баща си, и на още много други хора, които повярваха в мечтите си, и станаха приятели на звездите.

Анна Халачева – VI клас

ОУ „Васил Априлов“- Бургас