Животът на един щъркел

 Ято

             С ятото летим към родния си край. Сега ми е спокойно, защото съм щастлив. Вече е топло и навсякъде е зелено.

            Тази пролет с моята партньорка ще си дооправим гнездото, за да е по-голямо, заради очакваните ни рожби. Ние ще ги отгледаме добре – много ще се грижим за тях.

              Работата ни ще върви, защото грее ярко слънце, а и всички птици пеем радостно.

            Но в един момент се случи нещо ужасно! Заваля пороен и страшен дъжд, задуха студен вятър и дори загърмя. Вече не можем да работим, но трябва да си намерим подслон, защото крилете ни ще се измокрят и ще се прекършат.

            С щъркелите от цялото ято се скрихме в един балкон. Очаквахме някой да ни забележи – така й стана. Едно малко момиче ни видя и извика родителите си, за да ни помогнат. Те ни дадоха храна и вода.

            Бързо минаха дните и времето се оправи. Слънцето пак се появи и всички щъркели се разхвърчаха, за да си довършат работата.

        Малките ни рожби се излюпиха, изминаха няколко месеца. Често през това време малкото момиче идваше със семейството си до нашето гнездо и даваше храна за малките ни.

         Много съм им благодарен, затова че се погрижиха за нас през поройния дъжд, а сега се грижат и за малките ни.

Мария Горева, 9 г., НУ “Петко Рачов Славейков”,

гр. Пловдив

Мария

Казвам се Мария Горева, от гр. Пловдив.

Семейството ми е тричленно – майка, татко и аз.

Майка е икономист в Областната болница, а баща ми е сценичен работник в Театъра.

Аз съм ученичка в III “б” клас в Начално училище “Петко Рачов Славейков”.

Тренирам волейбол и зумба.

2 web banner