Зайчето Пухи

Приказка от Калоян Цветанов, 6 г.

Илюстрация: Соня Генова, 14 г., ЧПГТП „Райко Цончев“, гр. Добрич

Зайчето Пухи живеело в едно малко дворче близо до гората. Един ден вратичката на клетката му се отворила и то избягало. Коко като видял това, много се учудил къде може да е зайчето.

А то избягало в гората. Срещнало Кумчо Вълчо.

– Здравей, Зайко! – казал той. – Ще те изям!

Зайчето отговорило:

– Няма как да стане, защото вече съм се обещал на Кума Лиса. И сега отивам на потока да се измия, за да може Лисана да ме изяде.

– Не ме интересува! Аз ще те изям веднага, дори да не си се къпал! – заканил се Кумчо Вълчо.

– Пак няма как да стане твоята, Кумчо Вълчо! – безстрашно казало зайчето. – Ако Лисана не ме изяде, обещал съм се на твоя по-голям брат. Питай го, ако искаш, ей там зад оня храст се крие.

– Няма какво да го питам! Май искаш да ме измамиш?! – разсърдил се вълкът.

– Не искам да те измамя, но наистина няма как да ме изядеш. Ще те заведа на едно място, където има много зайци. Ако не ме послушаш и ме изядеш, никога няма да узнаеш за това! – смело казало зайчето.

– Добре, но ако ме измамиш, ще те изям!

Зайчето Пухи тръгнало по пътечката и стигнало до полянката, къдет   о бащата на Коко бил поставил капан и заешки уши в храстите за примамка. Кумчо Вълчо ги видял и казал:

– Бре, ти си бил много честен заек! – и тръгнал към храстите със заешките уши.

Изведнъж нещо щракнало и вълкът се хванал в капана.

– Олеле! – извикал той. – Ти ме измами!

– Сега ще повикам ловците с големите сопи и ще си получиш заслуженото! – казало зайчето и хукнало към селото.

Не щеш ли на пътя му се изпречила Кума Лиса.

– Зайко, ще те изям! – казала тя.

– Няма как да стане, Лиске, защото съм се обещал на Кумчо Вълчо! – смело отговорило Зайчето Пухи.

– Е, не ме интересува! Ще те изям!

– Е как ще стане тази работа?! Отивам сега на потока да се измия, защото първо Кумчо Вълчо ще ме изяде, а ако той не го стори, тогава е ред на неговия брат. На тях съм се обещал първо. Трябва да чакаш на опашката.

– Зайко, чувал ли си някога Кума Лиса да чака ред? Никога не е било това. Затова ще те изям сега, дори да не си се къпал! – заканила се лисицата.

– Лиске, няма как да ме изядеш. Ще те заведа на едно място, където има много зайци. Ако не ме послушаш и ме изядеш, никога няма да узнаеш за това – казало зайчето.

Кума Лиса решила да го послуша и тръгнала след него по пътечката. Не след дълго стигнали мястото, където имало много заешки уши в храстите, поставени от таткото на Коко, който бил ловец.

– Колко много зайци! – зарадвала се на ум  Кума Лиса и тръгнала към най-близкия „заек“. Изведнъж нещо щракнало и тя се хванала в капана.

– Олеле! – почнала да вика тя. – Хванах се в капана! Боли ме!

– Кумице, ти ли си? – извикал някой от съседния храст.

– Вълчо, ти какво правиш тук? – учудила се лисицата. – Да не би и теб да те е измамил този смел заек?

– Сега ще повикам ловците с големите сопи и ще си получите заслуженото! – извикало зайчето и се тупнало по гърдите с лапички. – Да знаете кога сте имали работа със зайчето Пухи!

Зайчето наистина извикало ловците от селото и те дошли с големи сопи. Започнали да налагат Кумчо Вълчо и Кума Лиса по гърбината, а те се примолили на ловците:

– Олеле, съдрахте ни кожухчетата!

Таткото на Коко отговорил:

– Ще доближавате ли селото и ще отмъквате ли кокошки и агънца? – извикал той и ги удрял със сопата.

– Няма вече да доближаваме селото! – обещали те. – Сега ще ни пуснете ли?

– Да, ще ви пуснем, но следващия път вместо със сопи, ще действаме с пушките! – заканили се ловците.

Отворили капаните и освободили Кумчо Вълчо и Кума Лиса. Те избягали с всичка сила, като накуцвали, понеже капаните наранили краката им. Като се отдалечили на безопасно място, вълкът казал:

– Няма да оставя тази работа така! Кумице, трябва да измислим план и да хванем зайчето Пухи.

– Съгласна съм! – казала Лисана. – Няма да забравя какво ни стори и трябва да му отмъстим!

Те продължили към къщите си в гората, а зайчето Пухи празнувало победа с два големи моркова, които Коко му занесъл в дворчето.

Калоян е будно и палаво момченце на 6 години. Живее в с. Правешка Лакавица. Има още трима братя и прекрасно семейство, в което се включват папагалите, гълъбите, рибките и зайчето Пухи – неговите домашни любимци. Калоян много обича да измисля приказки. Не му трябва много, за да започне да измисля истории, особено когато героите му са животните в неговото дворче.  Негови приказки може да прочетете тук: Спасеното гълъбче Приказка за трите папагалчета Шест момченца и златната рибка

За илюстрациите:

Илюстратор на приказката е Соня Генова, на 14 г. от гр. Добрич. От няколко години следим развитието на Соня Генова и се радваме на нейните успехи в областта на изобразителното изкуство и технологиите. Тя не е само талантлива художничка с много награди от национални и международни конкурси, но и със сериозни постижения в областта на програмирането. За нейните творби и многостранни таланти може да прочетете тук: Многостранните таланти на Соня Генова Илюстрациите към приказката на Калоян Цветанов са първият ѝ опит да илюстрира приказки. Радваме се, че това се случва в нашето детско издание.