Историята на бродираната риза

Разказ от Елена Атанасова, 16 г., гр. Пловдив, класиран на второ място в Петия Международен конкурс „Моята българска бродирана риза“, 

организиран от 

КУЛТУРНА АСОЦИАЦИЯ „АСЕН И ИЛИЯ ПЕЙКОВИ“ И БУ „АЗБУКИ“ В РИМ И КОЛЕФЕРО, ИТАЛИЯ

Стефания Георгиева Георгиева 12 г Слънчева шевица. Ателие Приложен фолклор с р-л Елеонора Асенова

Рисунка: Стефания Георгиева, 12 г., „Слънчева шевица“. Ателие „Приложен фолклор“, ЦИКО, София. Р-л: Елеонора Асенова.

Рисунката е класирана на първо място във Втора възрастова група.

Шевица

Бродираната риза си стоеше в шкафа. Никой не я беше обличал от години. Учителката я донесе от родния си град като скъп спомен, който ѝ напомняше за детството, за майка ѝ. Понякога я изваждаше и разглеждаше шевиците и багрите. Галеше домашно тъкания плат, от който бе ушита ризата, и мислеше за труда, който бе вложен в нея. Съжаляваше, че не знае кой беше избродирал чудните шевици. Майка ѝ ѝ беше казала преди, но тогава бе млада, думите минаха покрай нея и отлетяха.

И сега се чудеше чия ръка бавно и търпеливо, бод след бод, бе работила над ризата. Дали не беше ръката на милата ѝ майчица? Или баба ѝ Велика, на чието име беше кръстена? Или прабаба ѝ Дена, останала на десет години сираче и тръгнала след воловете да оре? Или прапрабаба ѝ Христина от Калофер, която била съседка на Христо Ботев и играли заедно като деца, а по време на Руско-турската война минала Балкана с брат си и се заселили в едно село до Ловеч? Всичко това учителката знаеше от майка си, която обичаше да ѝ разказва историята на рода. Но майка ѝ си беше отишла и учителката нямаше от кого да разбере…

Ризата мълчеше и не споделяше тайната си. Учителката я извади от шкафа. Даде я на едно малко русокосо момиче, нейна ученичка. Родителите на момичето го снимаха с бродираната риза и снимката  потегли за Италия.

Учителката гледаше снимката и се радваше. И малкото русокосо момиче беше хубаво, и ризата беше станала още по-хубава. Слънцето беше огряло момичето, цъфналите рози и дърветата в китната селска къща. Багрите и шевиците  трептяха от радост.

Имаше ли нещо по-хубаво този ден от малкото българско момиче с българска бродирана риза!

Алекс Димитров е на 8 години, учи в Марктшуле град Бремерхафен и БНУ Аз съм българче Бремен,Бремерхафен.

Рисунка: Алекс Димитров, 8 г., БНУ „Аз съм българче“, гр. Бремерхафен. 

Рисунката е класирана на първо място в Първа възрастова група.

Слайд1