Разказ от Анджелика Турацца, 14 г., Милано, Италия,
Втора награда в МК „Моята българска бродирана риза“, 2024 г.
Рисунка: Данайа Даскалова, 15 г.
Пъстри конци са втъкани в моята риза. Всеки един от тях е малка част от онова, което съм аз. Бележат пътя, който съм извървяла, за да дойда на този свят – те показват моите корени.
В българския фолклор шевиците в една риза носят послание в себе си.
Така е и в моята бродирана риза!
Зеленият конец е с грижа бродиран върху бялата тъкан. С него идва свежестта на зеления парк на кралската вила в Монца. Катерици се катерят по дърветата, а патици се плъзгат плавно по водата.
До него е вплетен червеният конец. Топлата питка на алената трапеза ми напомня, че е време за българския Великден. Червени яйца се търкулват по нея, а червеното вино се лее внимателно, за да не обагри носията.
Розовият конец се кипри до тях. Розова рокля блести във витрината на магазин в галерията Виторио Емануеле II, само на няколко крачки от Дуомо в Милано. Мирисът на прясно изпечени кроасани се носи от най-желаните кафенета от толкова много хора в света.
Черният конец също не липсва. С поморийската кал се мажа, остава черна на колената ми, докато стоя под слънцето на пясъка, за да изсъхне.
Вълните на Черно море обливат пясъка на най-хубавия плаж в България – моето Поморие!
И синият конец не може да бъде пропуснат! Високите сгради на Милано не спират да искрят със своите сини стъкла. Толкова стар град, в който на всяка крачка усещам древните следи и на Римската, и на Австро-Унгарската Империя. Чертите на неокласицизма и готиката се преплитат с тези на бъдещето.
И накрая, но не на последно място, жълтият конец! Златно като лъчите на слънцето в двете ми родини! Всеки ден през годината се събуждам в Италия, ходя на училище и уча италианска литература и история. Въпреки това в моя живот българското винаги присъства.
Затова в моята българска бродирана риза не е възможно да не се усети част от моята Италия!
Цялата шевица отразява моята същност, моето аз. Това е моята бродирана риза!
