Четиво с продължение
Трета глава
на повестта „Светещите мостове“
От Борис Цветанов, 11 г. и Маргарита Друмева
Творбата е създадена по време на заниманията по творческо писане с деца
Илюстрация: Павлина Шиндрова, 16 г., град Дряново
Зебу се раздели със своя приятел и се върна в музея. Още щом остана сам, той затвори вратата и позвъни на Белката Мелиса.
– Добър ден! „Доставиха ли Ви млякото“? – попита той в слушалката и сам се учуди на спокойния тон, с който говореше, при всичкото вълнение в душата си.
– Денят е наистина добър. Да, млякото е при мен! Благодаря за съдействието! – отговори дрезгав женски глас. – Изпратеният шофьор ще ме отведе на пристанището. Яхтата е оборудвана с всичко необходимо за съхранение на стоката. Сбогом, Зебу! Няма да те забравя!
Зебу затвори телефона и се отправи към дома си. Луната вече беше показала своето лице над Шанхай.
В същото време Кабиюк стоеше в полицейското управление с том от китайската история и четеше внимателно историята с короната на Окинава. Изведнъж в стаята му нахлу един от пазачите и припряно започна да говори:
– Засякохме телефонен разговор между Зебу и жена, чийто глас не разпознахме. Разговорът беше странен и ставаше дума за доставено мляко, после за яхта, която може да го съхрани…
Кабиюк изслуша записа и разбра, че неговият приятел се е забъркал в нещо неприятно. Чувстваше се ужасно, че най-добрият му приятел го е подвел да стори нещо, което при други обстоятелства не би направил никога – да арестува човек без достатъчно доказателства, както стори с Шамил.
– Това е гласът на Мелиса! Пак тази жена! Появи ли се, започват куп неприятности! И най-лошото е, че винаги успява да се измъкне!… Ех, приятелю Зебу, в какво си се забъркал?!…
Полицейският началник познаваше добре своя приятел и не вярваше, че Зебу е способен на предателство. Недоумението му растеше и затова реши първо да отиде до пристанището. Заповяда на още няколко полицейски коли да патрулират наоколо и да открият тайнствената яхта.
В този миг телефонът му иззвъня. От полицейското управление съобщиха, че Шамил е избягал от ареста.
– Най-вероятно има съучастник, защото е избягал през прозорчето, чиито решетки са били премахнати, а той е излетял от покрива с хвърчаща кола – обясниха полицаите.
– Зебрата Бетина! – възкликна Кабиюк. – Трябваше да предвидя, че ще се намеси. Но това само доказва, че Шамил е невинен. Как можах да се доверя така наивно на Зебу?…
Кабиюк веднага набра номера ѝ, но телефонът ѝ беше изключен. Той искаше много да се свърже с нея и с Шамил, защото вярваше, че заедно могат да намерят крадеца. Полицейският началник не знаеше за тайното скривалище на Бетина и реши, че на другия ден ще я потърси в офиса ѝ. А сега трябваше да отиде до пристанището. Нещо щеше да се случи под прикритието на нощта. Пристанището беше огромно и полицейският служител трябваше да разчита твърде много на интуицията си.
Втора глава на повестта „Светещите мостове“ може да прочетете тук:
Следва продължение
