Разказ от Никол Росен Йовчева, 9 г., СУ„ Христо Ботев“, гр. Козлодуй, България
Първо място в МК „Моята българска бродирана риза“ 2024
Рисунка: Мая Петрова Минева, 18 г., гр. Дряново
На село съм. Стоя до старата ракла. Отварям я плахо и що да видя. Там моята баба е съхранила и подредила тъкани кърпи, плетени чорапи, пояси, вълненици, престилки и между тях бродирани ризи. Там е и моята риза.
Тази риза е много стара, на повече от 150 години. Ушита е от пра пра баба ми от бяло памучно платно. Извезана е на ръка с шевица с невероятен усет за хармония и красота. В шевицата са вплетени символи за любов и благополучие. Преобладаващ цвят е червеният символ на кръвта и огъня.
Стоя и я гледам, толкова любов има в тази риза. Съхранявана е и е предавана от поколение на поколение… та до наши дни и за мен. Оставена ми е като завет и мил спомен.
Тя за мен е богатство. Обличам я по празници и фестивали и винаги ме изпълва с чувство на гордост. Усещам я като магия.
Ще я пазя и предавам на поколенията, за да се пазят родовите корени, да се помни миналото, да се съхранят традициите и българския дух.
