България в моите мечти
Есе
Като всяко дете и аз обичам да мечтая. Често мечтая за моята родина – България.
България в миналото е била много голяма и силна държава, заемала е важно място в Европа, а дори и Византия се е покорявала на нея.
Красива е моята родина, но мечтата ми е да бъде още по-красива, още по-зелена, пълна с ароматни цветя, плодове през всички сезони, с вкусни зеленчуци, които ще помогнат на хората да бъдат здрави и силни. Представям си, че в семействата родителите ще възпитават децата си, както моите родители се грижат за мен и сестричката ми – Калина.
Моята родина, това е моето семейство, това, което получавам от топлината, от любовта, от грижите на мама, тати, баба, дядо, от моите учители, което ме прави горда и щастлива, че съм българче! Искам да пораста и да мога да продължа да се грижа за засаденото първо от мен дърво в градината на дядо, което е ябълка. След това посадихме с баба и дядо сливи и праскови. Радвам се като ги гледам, колко са пораснали и какви вкусни плодове раждат. Градината на дядо сега е на тати, а после ще се грижа и аз.
Искам, както ние в моето семейство се обичаме и се тревожим ако някой е в беда, така всички хора в моята родина да се обичат и да си помагат, когато е нужно.
Представям си моят роден град Варна, много зелен, с паркове и кътове за игра на децата.
Пясъкът на плажовете на Варна е нежен, много ситен, жълт, мек и за това се казват „Златни пясъци“.
Щастлива съм, че моята страна е България!
За конкурса „Стефан Гечев“, 2018 г.
Тя е слънчево, весело, искрено, любознателно, енергично и много игриво момиче с дълги русалски къдрави коси. Тя е е любимка за близки и учители още от детската градина във Варна. Винаги е в центъра на изявите – рецитиране, пеене, народни танци. Расла е с баба си, дядо си, леля си в периодите, в които родителите й са работели в Италия. Нейните баба и дядо имат важна роля в развитието й, в изграждането на характера, да обича Родината си и да опознава природата, като засажда дървенца в градината на дядо си.
От 2015 г. живее в Италия. Учи в италианско училище в Колеферо и в БУ„АзБуки“ в Рим.
Нова държава, нови хора, нови познанства, друг език, който не познава, но бързо научава италианския, намира нови приятели. Ученолюбива, амбициозна, артистична и с огромно желание за изява. Любими предмети са й математика, история, география, рисуване и да слуша за живота на герои, художници и други известни с делата си хора, които я вдъхновяват с примера им.
Обича да се съревновава, да участва в различни по теми конкурси обявени в Италия и в България и други страни – рецитира, пее, танцува, рисува. В свободното си време кара кънки, ховърборд, велосипед, да прави изделия с керамика, парфюми, да помага на мама в домакинството и грижите за малката й сестричка – Калина, която стана на една година.
весела, игрива,
с устни кат маслина –
казва се КАЛИНА…“- казва за нея.
От една година тренира тенис на корт и завършва успешно първо ниво на тренировъчната програма.
За нея г-жа Траянка Иванова в БУ„АзБуки“ казва, че е най-бързо запаметяващата материала по български език и литература. Само след първото прочитане на непознат текст, може да разкаже подробно чутото и да го запамети. Допадат й споровете, да си фантазира и съчинява, измисля песни и особено много се увлича да рисува, подбирайки умело цветовете. Има уверена ръка за своите 9 години и е много добра приятелка с останалите ученици.
Аз съм българче
Есе
Аз обичам много моята България!
Родена съм в град Варна – нашата морска столица. Сега живея в Рим, столица на Италия.
Родината ни е прекрасна – с „високи сини планини, реки и златни долини“. Обичам седемте езера в Рила, бистрите поточета, които ромолят между скалите, поляните с маргаритки, виолетки и ухайни билки. Какви вкусни плодове и зеленчуци ражда българската земя – ягоди, череши, домати …..
През пролетта цветчетата на дърветата радват с ароматните си ухания малки и големи.
Обичам родината си, с нетърпение очаквам ваканциите, за да се върна във Варна при баба и дядо.
Там децата са весели и добри. С тях се радваме на плажовете, събираме миди, риба, разхождаме се в Морската градина.
Няма по-красив залез от варненския!
Знамето ни е трицветно, символизиращо миролюбието на народа, красотата и плодородието на българската земя, паметта на падналите борци за нашата свобода.
Химнът на Република България ми е любим, в текста му е отразено и моето чувство към красотата на този „земен рай“. Горда съм, че съм родена в тази прекрасна България. Много българи са допринесли за нашата наука и култура.
Нашите артисти, певци, музиканти и спортисти прославят родината ни по света. Тренирам тенис и много искам да стана добра в спорта като тенесиста Григор Димитров.
Българските песни и танци са прекрасни и с радост обличам носията, която баба ни изпрати за празниците в българското ни училище „АзБуки“ в Рим.
Васил Левски е най-великият българин и пример за всеотдайност към българския народ. Братята Кирил и Методий – създателите на нашата азбука са спасили с писмеността и създали книгите на моята България!
Искам като порасна да помогна на хората в моята страна!
Да изпреварим другите държави от Европейския съюз!
Рени Калинова, 7 г.
България в моите мечти
Обичам много земята на България, защото е зелена и красива. В бъдеще си я представям, че пред всяка къща ще се вее българското знаме, в дворовете да има красиви цветя и басейни за плуване. Хората да се грижат добре за домашните си любимци – кучета, котки, папагали, а децата ще се учат да уважават и малките жиивотни – мравките, а не да ги тъпчат.
Красивите ни носии и народни инструменти ще се използват от всички.
Смятам че, телефоните и компютрите няма да заемат време на майките и татковците, а така те ще имат много повече време за децата си, да пазят природата и добрите отношения с близки, съседи и непознати.
Искам моята България да живее в МИР!
Представям си я като едно розово балонче, пълно със съкровища и красота. Хората ще са с добри сърца, пълни с любов. Училищата ще са най-привлекателното място за децата на България, за да растат умни и силни.
Земята на България е едно чудно и приказно място, което привлича хора от цял свят!
2017 г.