Стихотворение от Алекса Валентинова Димова, 5 г., клуб „Светлини сред сенките“, гр. Казанлък
Второ място в МК „Моята българска бродирана риза“ 2024
Рисунка: Елиза Димитрова
Шарена, като поляна,
но е бяла, като сняг,
за спомен ризата ми ще остане,
а аз искам да я нося пак.
Пораснах много, даже сричам книжки,
ризата ми скъпа, със шевици,
стана малка и сме я закичили
за украса до едни терлици.
Вече съм „голяма кака”,
така ми казва всяко бебе,
но бродираната риза още чака,
да я облека на себе си.
