Последњи је тренутак да схватиш
истине теретно бреме,
да не би узалуд тражећи звезду
само траћио време.
Џабе ти лете облаци крај носа
од магле те боли глава,
плаву је звезду сакрила роса
у врту маскирала трава.
Није то неко далеко тело
на које никада нећеш стићи.
Баци телескоп и нишанске справе.
Тако јој не можеш прићи.
На шнали од седефа, на окну прозора,
свуда се распршила око тебе,
у сремским јутрима, у ватри Везува
и икони коју чуваш крај себе.
Трећа Сунчева беба плава
која еонима игра у круг
то је та звезда плава,
најгори душманин и најбољи друг.
Не говорите ми зато да станем.
Нисам јурио и нисам смотан.
Са звездом плавом играм валцер.
Музика траје, на плес сам позван.
Лав Лукић, VIII разред
Лав Лукич, VIII клас
Лав Лукич е роден през 2004 г. в Белград. Учи в училище „Никола Тесла“ в Раковица (Белград). Обича да чете книги и да пише песни заедно с учителите Десанка Янкович и Ивана Андрич и библиотекарката Александра Дракулич. Лав Лукич обича математиката и английския език. На английски език пише стихове и разкази, а през учебната 2015/16 г. получи международна степен – Cambridge Engliss Level 1 Certificate in ESOL International (Preliminary) (Performance at Pas with Distinction demonstrates an ability at Level 1* and Council of Europe Level B2). Обожава играта с топка и в свободното си време тренира тенис, свири на китара, рисува.
За многостранното развитие на Лав Лукич говорят неговите успехи, на първо място по физика и след това в областта на математиката и сръбския език. Само на тринадесет години, той има завидна поетична биография и е един от най-успешните млади поети в региона. До сега е спечелил над 150 литературни награди и отличия, публикува и книга със стихове „Великото спасение“, с която печели трета награда в конкурса „Доситеево перо“.
Музиката продължава
В последната минута да хванеш
на истината тежкото бреме,
не търсиш звездата напразно,
а търсиш дългото време.
Вашите летящи облаци край мен,
от мъглата болката в главата,
росата скри танца на звездата,
в градината маскирала тревата.
Това не е далечно тяло,
което няма да достигнеш,
не вярвай в зрителна измама,
а при нея да отидеш.
До седефената фиба,
на стъклото, до простора,
свода шири се край тебе,
в Сремско утро, в огъня на Везувий
и в иконата до тебе близо.
Слънчево детенце плува,
и се движи вечно в кръг,
до звездата ще танцува,
пред приятел и пред враг.
Не ми казвайте да спра,
Не играех, нямах танц.
Музика ще свири, продължава,
със звезда играя валс.
Лав Лукич, VIII клас
Превод: Силвена Гоман