Надежда

Представяме ви стиховете на Ивана Мутафчиева, 17 г., Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография, гр. София

Фотография: Владимир Добрев

София,

Изпълнените със самота и тъга улици

тътнат в забързаното ежедневие на обществото.

Никой не се спира,

дори и за миг,

изпълнени със стрес бързо те се разминават,

но ето го и него,

седи и ги гледа,

целият изцапан,

умърлушен,

разпокъсан,

отхвърлен.

Сам бродещ из мрачните улици,

той ги следеше с поглед,

надявайки се някой да се спре,

да му помогне с паричка или две,

ала уви, мрачните лица на София не светят

дори и във нужда.

Навън

студ и лед,

пронизват крехкото му тяло.

Безпощадната надежда за живот

извън предела на тъмата,

ала ето го сега,

стои и чака.

Из ледения лабиринт на столицата

той зърна таз усмивка топла.

Запали тя искра в крехката душа,

възвърната надеждата

за любовта.

Аз съм Ивана, на 17 години, от София. Обичам фотографията, графичния дизайн, киното и театъра, четенето и програмирането. Уча в НПГПФ, специалност „Графичен дизайн“.

В свободното си време се занимавам с писане на разкази, стихотворения, поезия и песни.

Харесвам композирането на музика и изучаването на чужди езици, владея 4 езика и изучавам още 2.

Студ

София,

Изпълнените със самота и тъга улици

тътнат в забързаното ежедневие на обществото.

Никой не се спира,

дори и за миг,

изпълнени със стрес бързо те се разминават.

Но ето го и него,

седи и ги гледа,

целият изцапан,

умърлушен,

разпокъсан,

отхвърлен.

Сам бродещ из мрачните улици,

той ги следеше с поглед,

надявайки се някой да се спре.

да му помогне с паричка или две,

ала уви, мрачните лица на София не светят

дори и във нужда.

Навън

студ и лед,

пронизват крехкото му тяло,

Безпощадната надежда за живот

извън предела на тъмата,

ала ето го сега,

стои и чака.

Изморен.

Измръзнал.

Тъмни облаци обгръщат бедното му тяло.

Сега той си ляга да поспи,

в сън тъй дълбок,

Завинаги.