Настолните игри в древността

Нефертари играе Сенет Рисунка в гробницата на Нефертари (1295-1255 пр.н.е.)

Нефертари играе Сенет. Рисунка в гробницата на Нефертари (1295-1255 пр.Хр.)

Най-старата игра на дъска, която познаваме днес, е играта СЕНЕТ. Древните египтяни я играели още в средата на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Върху дъска, покрита с разграфена на 30 квадратчета кожа, се играело с фигурки от слонова кост, мрамор и черно дърво. Три от кутийките били „свещени“ – ако в тях се постави фигурка, противникът не може да я атакува. Печели играта този, който пръв стигне с фигурките си до финала.

Интересно е, че играта първоначално била светско забавление, но постепенно започнала да се свързва с вярванията на древните египтяни и с пътуването им в отвъдния свят. За нея се споменава дори в „Книга на мъртвите“, в египетските митове и в по-късните религиозни текстове. За неин автор се счита древноегипетският бог на знанието Тот, който чрез нея победил Лунното божество Хонсу.

Сенет из фаянса фараона Аменхотепа III. Бруклинский музей

Сенет, направен от фаянс

Играта Сенет била поставяна в гробниците или била изрисувана върху стените. Често покойникът играе срещу невидим враг – собствената му душа, затова има открити толкова много рисунки само с един играч. Така или иначе, играта имала за цел да осигури сливане с бог Ра и безсмъртие за играча.

Подобна била и древната шумерска „Кралска игра на Ур“, има сведение, че бедуините в Судан също имат подобна игра на Сенет. Тя била не само позиционна, но и стратегическа, подобно на шаха.

Лъв и газела играят Сенет, фрагмент от сатиричния папирус от периода Рамесиди (ок. 1150 г. пр.н.е.)

Лъв и газела играят Сенет, фрагмент от сатиричния папирус от периода Рамесиди (ок. 1150 г. пр.н.е.)

 

В Египет през второто хилядолетие преди Христа играели и на още една много популярна игра, наречена „Кучета и чакали“. Някъде била позната като „58 дупки“. Египетският археолог Хауърд Картър открил пълен игрален комплект в гробницата на Теван, състоящ се от 10 игрални фигурки под формата на пръчки с глави на кучета и чакали. Върху дъска била изобразявана палма, която раделяла 58 дупки – по 29 от двете страни. Самата дъска била изработвана от глина, дърво, слонова кост, мека скала, в която можели да се пробият дълбоки дупки. Някои дъски били украсени с дърворезба, картини, инкрустации,  имало и анималистични дъски, направени като животни (хипопотами). В гробниците на египетските благородници били намерени луксозни игри на „Кучета и чакали“. Тя е била позната и в Месопотамия и Анатолия.

 

Кучета и чакали

Комплект игри от колекцията на Метрополитен музей на изкуствата – абанос, слонова кост. 1814-1805 г. пр.Хр.

Пак през третото хилядолетие пр.Хр. за развлечение на египтяните служела хазартната игра „Мехен“, чиято игрална дъска имала формата на змийска спирала. Затова често се нарича „Игра на змията“. Някои твърдят, че в средата на дъската „Мехен“ бил представен лунен или слънчев календар, според който са определени дните, подходящи за селскостопански работи. Играта била кръстена на богинята Мехен, женската същност на древноегипетския бог Сет, поради което също била свещена. Легендата гласи, че една нощ Мехен се превърнала в змия, за да защитава лодката на бога на слънцето Ра. Пътеката по пръстена означава, че трябвало душата да пътува до центъра на света, за да се доближи до своя бог.

Отново в „Книга на мъртвите“ се споменава за Мехен. Счита се, че е била използвана и в различни церемонии и ритуали. Играта била позната още в Судан, Либия, Крит и Кипър.

Владимир Добрев

Играта на змията от ранния династичен период; 3000 г. пр.н.е.

Играта „Мехен“