Елина Величкова порасна пред очите ми – едно такова крехко ефирно създание, което сякаш не ходи по земята, а върви по вода. Дори най-елементарните й жестове са сякаш танц на ръцете и тялото. С финес пръстите й се движат по грифа на китарата и по станката при поредния екзерсис. Животът й е изкуство, думите й, фотографиите й, много нагоре над търгашкия крещящ маскарад на света. Нищо чудно, че носи тъга в сърцето си…
Тъгата, това аристократично чувство, което винаги придружава дълбоките и мъдри личности, стана спътница и на Елина. Тежка травма на крака и последвалите две операции станаха причина да завърши училище след връстниците си. Финалният изпит бе истинско изпитание за нея, но тя се пребори повече от успешно и от лошата ситуация взе най-доброто – силата на духа и волята. Кой знае защо, имаше и такива, които изрекоха тежки думи по повод на нейния закъснял изпит…
Красота и любов – двете думи, които първо изникват в съзнанието ми, когато си помисля за нея. Предавам ги и на вас във фотографиите от нейния личен архив, някои от които са дело на нейната майка – Оксана. Двете като че ли са излезли от пиеса на Чехов, не само защото са рускоговорящи, а по-скоро заради достолепието, с което вървят една до друга и се усмихват на света. Вижте сами.
Маргарита Друмева
