Приказка от Преслава Дивчева, 12 г., гр. София
В малко градче живееше Нико. Той беше обикновено момче. Един ден стана рано с предчувствие за необичайно приключение.
Нико отвори гардероба и видя нещо много необикновено. Това беше едно духче. Момчето се стресна и веднага отскочи. Никога не беше виждал нещо подобно.
– Здрасти! – каза духчето щастливо.
– З-з-здрасти? – отговори момчето като се питаше дали сънува.
– Аз съм духче от магическа страна. Дошъл съм да ти съобщя, че си избран от кралството ми да спасиш страната ми от много зъл магьосник!
– Много ми е приятно, но мисля, че се бъркате! Аз съм просто едно обикновено момче.
– Грешиш. Ти си необикновен. И си единствената ни надежда. Роден си в специален ден. Тогава изгря нова звезда на небето.
– Моля, не ме наричайте така. Казвам се Нико. Но аз… как да помогна? А и какво иска този магьосник? Каква е историята му?
– Той желае само власт и богатства. Нашият свят винаги е бил много спокоен. Светът е толкова хубав и магически заради един вълшебен камък. Този, който притежава камъка, ще получи много сила и богатства. Когато този магьосник разбра за него, реши да го открадне, и затова кралят го раздели на пет парчета. Най-голямото е в една пещера, второто – в двореца, третото – при нимфите, четвъртото – в растенията, а петото – в облаците. Магьосникът е взел две парчета, от кралския дворец и пещерата. Иска да вземе и другите три.
– Добре, мисля, че разбрах. И ще помогна.
– Дааа! Сега нека да тръгваме! – каза духчето развълнувано.
– Но къде? – пита Нико.
– Ще видиш – каза духчето.
То хвана ръката му и двамата се озоваха в една необикновена гора. Дърветата бяха оцветени в различни цветове. Животните изглеждаха като странни комбинации от познатите ни видове: например мечка и видра, лъв и жираф. Имаше специални растения, с които се хранеха животните. Небето беше лилаво. В далечината се виждаше само един кристален замък. Нико видя всичко това и не можеше да повярва. Опитваше се да каже някоя дума, но от устата му излизаха само странни звуци.
Духчето го успокои и двамата тръгнаха на път. Стигнаха до замъка. Спътникът на Нико прошепна нещо на охраната и пазачите ги пуснаха да влязат. Сградата беше много красива, с прекрасна вътрешна градина. Отвътре имаше красиви картини и статуи. Когато пристигнаха в главната зала, там ги посрещнаха кралят и дъщеря му. Тя изглеждаше прелестно. Момичето носеше дълга рокля на цветя и русата й коса беше пусната.
Духчето разказа цялата история за магьосника. След това кралят започна да говори.
– Искам да ви кажа, че вярвам на това момче. Ще го изпратя в долината на нимфите, защото получих известие, че едното парче камък се намира там. Второто късче трябва да е в северната част на кралството, при растенията. Третият е на един облак.
– Къде е тази долина? – попита Нико.
– Аз знам къде се намира – каза духчето.
– След като вземете камъните, искам пак да се явите при мен! – каза кралят.
Двамата тръгнаха на път. Мина време и те стигнаха до долината, която беше цялата в цветя. Попитаха нимфите за камъка, но те отговориха:
– Добре, ще ви дадем камъка при едно условие. Вие трябва да ни донесете вода от магическото езеро. Водата ще ни помогне да излекуваме болните си семейства.
– Къде е това езеро? – попита Нико.
– Трябва да се върнете по същия път, но вместо да завиете надясно, вървете по левия път и после пак завийте наляво. Ако поемете по грешния път, можете да попаднете в замъка на злия магьосник.
– Много благодарим! – каза духчето и потупа Нико, за да тръгнат отново на път.
Те вървяха, вървяха и най-накрая стигнаха до първия кръстопът. Но забравиха на коя страна да тръгнат. Нико казваше, че трябва да завият надясно, духчето – наляво и така спориха до вечерта.
– Добре, ще тръгнем по десния завой – най-накрая се примири духчето.
Нико се почувства много горд, че е спечелил спора, но не забеляза, че са тръгнали по грешната пътека. Колкото повече вървяха, толкова по-тъмно ставаше. Духчето настояваше да се върнат, но Нико беше решен да вземе вода от магическото езеро, дори и да върви по грешния път. Двамата стигнаха до един черен замък. Нико реши да почука, но духчето веднага го спря.
– Ами ако това е замъкът на магьосника?
– Струва си да опитам – каза момчето, но преди да почука, погледна към прозореца – само от него струеше светлина. Там беше магьосникът, който седеше на един кафяв стол и четеше книга.
– Да тръгваме! – извика Нико и веднага побягна обратно. Тичаха, тичаха и най-накрая стигнаха до кръстопътя.
Момчето пое по лявата пътека и двамата не промълвиха нито една дума. Стигнаха до езерото, взеха вода и я занесоха на нимфите. Дамите им благодариха и им дадоха камъка.
Нико и духчето се запътиха към замъка на краля, за да вземат втория камък. Когато пристигнаха, те си мислеха, че няма да е трудно. Очевидно грешаха! Вълшебните растения ги сграбчиха и щяха да ги наранят. Нико и неговият спътник изпаднаха в паника. Изведнъж духчето се сети за нещо – беше измислил спасителен план.
– Трябва да кажем по една наша тайна! – извика той на момчето.
– Какво? – учуди се Нико.
– Просто кажи някаква твоя тайна – повтори отново духчето.
– Добре. Веднъж майка ми сготви едно ястие, на мен не ми хареса и го дадох на кучето ни – каза Нико и по чудо растенията го пуснаха. – Сега е твой ред.
– Един път паднах и счупих нещо… – притеснено каза духчето, но растенията не го пуснаха.
– Кажи нещо истинско! – извика Нико.
– Преди аз и магьосникът бяхме най-добри приятели – и растенията го пуснаха.
– Наистина ли? – попита Нико.
– Да, обаче когато разбрах, че е зъл, реших да се изправя срещу него, за да върна баланса в света – отговори духчето.
Двамата продължиха пътя си. Оставаше им само още един камък, но той не беше много лесен за вземане. Как щяха да се качат на облака? Приятелите дори не знаеха къде се намира. Решиха да се върнат в замъка на краля. Стигнаха и изведнъж стана тъмно – нещо беше закрило небето.
– Това е облакът, където се намира камъкът! – извика Нико.
– Но как ще стигнем до него? – попита духчето.
Наблизо премина стадо коне. Нико догони последния кон, който беше с крила, и се качи на него. Полетя до облака и като по чудо успя да стъпи на него. Момчето взе камъка и слезе надолу.
Вече имаха 3 парчета от магическия камък и решиха да се изправят срещу магьосника. Знаеха къде е замъкът му и тръгнаха към него. Докато пътуваха, Нико си мислеше как да го победи, не можеше да го пребори със сила.
Пристигнаха пред замъка на магьосника. Магьосникът се появи на кулата и започна да стреля магии по Нико и духчето. Големи огнени топки връхлетяха към тях. Те побягнаха и се скриха зад едно дърво, а магьосникът излезе от замъка и ги търсеше. Нико се чудеше какво да направи. Магьосникът като че ли можеше да бъде едновременно на много места. Изведнъж две силни ръце сграбчиха Нико за раменете – магьосникът го беше открил. Духчето отлетя на близкия клон и с тревога наблюдаваше случващото се.
– Това е краят ти! – извика магьосникът.
– Чакай, има и други начини да разрешим проблема! – каза Нико и му обясни как може да живеят без вражда и всички да са приятели. И го попита защо иска всичко за себе си!
– Аз просто съм самотен! Мислех, че като имам толкова власт и богатства, всички ще искат да са ми приятели. Разбирам какво направих и ще го поправя.
Те се върнаха при краля както им беше заръчано. Като влязоха в замъка, той ги посрещна подобаващо. Нико и принцесата се срещнаха. Тя го прегърна. Кралят беше направил голямо празненство за победата.
Накрая Нико съедини парчетата и така върнаха баланса на света. Магьосникът се извини на всички и реши да бъде по-добър човек. Двамата с духчето отново станаха приятели и заживяха щастливо. Магьосникът не беше вече самотен.
А Нико трябваше да се върне вкъщи. Колко е хубаво да си отново у дома!
