Нилотичните народи

Pokot women trekking through the Kenya outback.

Жени от племето Pokot, Кения. Източник: Wikipedia

Нилотичните народи битуват в долината на река Нил в Африка, на територията на Судан, Етиопия, Уганда, Кения, ДРК и Танзания. Това са народите Каро, Луо, Атекер, Календжин, Датуга, Динка, Нуер, Атут, Лотуко, Масаи, Тутси, а също и тези, които говорят на бурун и маа. Счита се, че първоначалната точка на тяхното разпръскване е Южен Судан.

Традиционната етнографска литература твърди, че членовете на тази група произлизат от хамитски и семитски корени. Съвременни генетични изследвания показват, обаче, че те са останки от много старо африканско население, далечно свързано с койсан – първоначалните обитатели на по-голямата част от южна Африка отпреди преселенията на банту на Юг, дошли по източния и западния браг на Африка, и по-късната европейска колонизация. Културно те са разделени на ловците-събирачи сан (това са бушмените) и пастирите кой (хотентоти).

2

Прието е нилотите да бъдат разграничавани на базата на лингвистичните различия, според които се формират етноси и култури на базата на споделен език. Напоследък важни за определяне на етническите идентичности са данните от популационната генетика, а се отхвърля  методиката за културно разделение на базата на антропологичните изследвания върху групи хора.

Името на „Нилотичните“ хора идва от долината на река Нил, по-конкретно от Горния Нил и неговите притоци, където живеят повечето судански хора. Условно се разделят на 3 големи подгрупи в зависимост от тяхното местообитаване. Към източните нилоти спадат етиопците от западната част на страната, населението от  Източен Южен Судан, Североизточна Уганда, Западна Кения и Северна Танзания. Включва езици като туркана, маасай, маа и самбуру.

На юг са народите от Западна Кения, Северна Танзания и Източна Уганда. Включва народите календжин и датога. Самата група календжин включва в себе си множество етноси – Elgeyo, Kipsigis, Marakwet, Nandi, Pokot, Sabaot, Terik и Tugen. Датога са представени главно от Barabaig и други по-малки групи.

Западните нилотични етноси обитават Южен Судан, Судан, Североизточен Конго (ДРК), северна Уганда, югозападна Кения, северна Танзания и югозападна Етиопия, които говорят на езиците динка-нуер,  луо и бурун.

Най-големият от суданските нилотични народи е Динка, който има цели двадесет и пет етнически подразделения. Следващата по големина група включва нуерите, следвани от шилук.

Maasai men in Ngorongoro, Tanzania.

Масаи от Танзания

В Уганда живеят луо народите (ахоли, ланго, алур, адхола и кумам), атекерските народи (итесо, карамоджонг и ланго, които въпреки говоренето на езика луо, имат атекере културен произход), себей и какуа. По-голямата част от луо народите обитават области около езерото Нилотес – това са кенийските луо (Джолуо).

Предполага се, че през 5-то хилядолетие в Източен Судан и през 3-то хилядолетие пр. Хр. по горното поречие на Нил е живяло население, което се е занимавало предимно с опитомяването на добитък. Техните съседи в централен Судан са били земеделци. Според езиковите данни, е започнало разширяване на юг от южен Судан през второто хилядолетие пр. Хр. Разселването се е случило малко преди масовата употреба на желязото в бита на народите от Източна Африка.

През 14 в. нилотите са се разселили по време на разпадането на християнските нубийски кралства Макурия и Алодия и проникването на арабски търговци в Судан, които донесли нови породи добитък. Два века по-късно най-голямата група Нилоти са Cøllø (наричани Шилук от араби и европейци), които живеят в малки селца, разположени по дължината на реката, занимават се със скотовъдство, риболов и отглеждат зърнени култури. Вероятно те са изтласкали хората, които са говорели на езика Funj на север, където малко по-късно там ще създадат Сеннарския Султанат.

c1c1d95e0538ded7cdd96947ef2f2cff

Cøllø са контролирали западния бряг на Белия Нил, а на отсрещния бряг бил разположен Фудж Султанат. Между тях е имало непрекъснато конфликти. Cøllø нападали бързо с канута, но армията на Фудж Султанат била редовна и съставена от мощна конница – това им давало предимство да доминират над тези територии. Водели са продължителни войни за контрол на търговските пътища по Белия Нил до средата на 18 век.

През този период започнали миграции на големи групи хора от различни части на континента в Източна Африка поради разширяването на Банту. Ислямът завладявал все по-големи територии от Африка, но южняците и хората динка били защитени в блатистите земи, които обитавали, поради което били в безопасност без да имат големи военни сили, запазвайки културата и традиционните си институции. Хората Шилук, Азанда и Бари са влизали в по-редовни конфликти със съседните държави.

Повече нилоти мигрирали сезонно със стадата си в търсене на добра земя за животните. Поради чести взаимодействия със съседните народи, те възприели много обичаи на кушитите, като например до определят социалната си организация на възрастов принцип, а също да включат и обрязването в своите обичаи.

Изповядват традиционни религии, включително религията Динка, но твърде голяма част от тях се придържат към християнството.

Photo by Eric Lafforgue on flickr-horz

Политеистичната религия на Динка включвала в своя пантеон множество божества. Най-върховният бог, създател на небето и дъжда и владетел на всички духове, се казвал Ниалик – той присъствал в цялото творение и контролирал съдбата на всеки човек, растение и животно на Земята. Този бог присъства и в други нилотични групи като нуер и шилук. Първата жена според Динка се казвала Абук, покровителката на градинарството и всички жени, представена от змия. Затова населението почитало пепелянката като свещено животно.

Божеството Гаранг е бог, подтиснат от Денг – той карал много жени и мъже на Динка да крещят. Денгит имал формата на бик. Той изпращал дъжд на земята. Денгит и съпругата му Алит имали син Акол („слънцето“). Първата молитва била отправяна към Ниалик, а след това към други богове. Принасяли жертви (основно бикове) на Ниалик. Към Алит също принасяли жертви, поставени под свещеното дърво Арадайб.

Хората Лотуко вярвали в бог Айок, който бил много доброжелателен и мил, но понякога се разгневявал. Веднъж се отзовал на молитвата на една жена, която искала възкресение за сина си, но нейният съпруг се ядосал и убил отново детето. От този миг Айок се зарекъл да не възкресява повече нито един Лотуко, поради което от този миг смъртта станала постоянна.

1

Нилотите са с типично много тъмен цвят на кожата и стройни високи тела. Те често притежават изключително дълги крайници, което учените определят като климатична адаптация  – така  телата им отделят топлина по-ефективно.

Суданските нилоти се считат за един от най-високите народи в света – средни стойности 182,6 см. височина и 58,8 кг. тегло. Тези нилоти, които живеят в района на Големите африкански езера, са с по-малък ръст от тези, които живеят в района на Судан.

Много нилотични групи се отличават с бягане на дълги и средни разстояния. Някои изследователи предполагат, че тази спортна способност е свързана със стройното тяло и тънките крака. През 2006 г. е направена анкета сред 404 елитни бягащи кенийци – тя установила, че 76% от анкетираните в международен клас са идентифицирани като част от етническата група на Календжин, а 79% са говорили на нилотичен език.

Владимир Добрев

Следва продължение