„Приказки от градския парк“ е наглед мъничка книжка, но е много необикновена поради вълшебния свят, който украинската писателка Анна Багряна и нейната мъничка дъщеричка Оксанка са видели в парка до дома им. О, даже не само там, но навсякъде по света! Има ли някъде парк, то той си има своята вълшебна история. Трябва само да имаш очи, за да я видиш.
Ето една приказка за
ЗИМНИНАТА НА КАТЕРИЧКАТА
В градския парк живеела Катеричка. Тя много обичала да скача по клоните на старата черница. Особено през лятото, когато на дървото зреят сладките черници. Катеричката ги събирала за своите лакомници-катерички.
Веднъж по пътя до черницата Катеричката намерила лешник.
„Навярно го е загубил някой човек или птица. Защото в нашия парк лешници не растат. Те обичат по-високите места,“ – помислила тя. А после грабнала находката със зъбки и продължила нататък. До черницата с лапки изкопала дупка. Пъхнала там лешника и започнала да го затрупва с пръст и листа.
В парка се разхождали по това време малката Оксанка и майка ѝ.
– Мамо, виж! Катеричка! – викнало момиченцето. – Може би е намерила някаква ядка. Но защо я закопава в Земята?
– Събира си зимнина – отговорила майката.
– А какво е това зимнина? – попитала Оксанка.
– Това е нещо, което приготвяш и скриваш, докато ти потрябва през зимата – започнала да обяснява майката. – Катеричката има малки дечица-катерички. Ще дойде студът и в парка вече няма да има храна. Тогава Катеричката ще отиде до своето скривалище, ще изкопае някой лешник или орех и ще го занесе на малките.
Оксанка се замислила. Нима може с една ядка да се нахрани цялото семейство на Катеричката? Още повече, когато зимата е така дълга.
На следната сутрин по пътя към парка Оксанка помолила майка си да се отбият на пазара и да купят лешници. Майка и изпълнила нейното желание. Момичето напълнило с ядки джоба на роклята си. До старата черница тя казала на майка си, че има важна работа. Бърза изтичала до дървото. Взела от Земята суха пръчка и изровила дупка – на това място, на което Катеричката беше закопала находката си. А после изсипала в дупката лешници от джоба.
– Какво правиш? – изненадана попитала майка ѝ.
– Искам Катеричката да има повече зимнина – искрено отговорила Оксанка.
Майка и мълчаливо се усмихнала.
Много скоро отминало лятото, а след него и есента. Започнали зимните студове. Катеричките били в своите хралупи и мечтаели за сладките черници. В това време се приближавал вълшебният празник, който предвещавал идването на пролетта.
– Мамо, – попитала една малка катеричка, – тази година ще получим ли от Горския дух подаръци?
– Да, разбира се, Горският дух е добър и всяка година в една студена нощ пристига при всички малки зверчета – отвърнала майката Катеричка.
– А какво ще ни донесе? – попитала другата катеричка.
– Аз ще го помоля да донесе един вкусен лешник.
– Тогава го помоли да ни донесе повече ядки! – викнала третата катеричка, която била най-лакома.
Катеричката не казала нищо. Само тежко въздъхнала. През нощта тя се отправила към своето скривалище. Удивлението ѝ било голямо, когато вместо един лешник, там открила цял склад лешници!
„Какво чудо! – помислила Катеричката. – Значи Горският дух наистина съществува и изпълнява желанията на малките зверчета?“
Катеричката пренесла всички лешници в хралупата. На сутринта малките катерички се събудили, видели подаръците и запищели от радост.
А на Оксана в новогодишната нощ ѝ се присънило щастливото семейство на Катеричката. На следния ден тя помолила майка си да я заведе в парка.
 |
|