Беше ранна пролетна утрин, когато едно малко щъркелче на име Боби излезе от дългия престой в своето яйце. След като се излюпи, то не знаеше къде се намира. Видя само как майка му подаде едно червейче. Боби клъвна червейчето и го глътна наведнъж. После се шмугна при своето братче и сестриче под крилото на майка си и заспа сладък сън.
На сутринта майката на Боби я нямаше, а гнездото беше паднало на земята. През нощта явно бе имало силна буря. Боби седна и зачака някой да дойде, за да му даде храна.
Малкото щъркелче чакаше ли, чакаше, но никой не идваше. Накрая то реши да си намери храна самичък, но не знаеше къде да търси. Тогава от небето се спусна един орел, но вместо да се приземи грациозно както повечето орли, се заби в земята. Боби бързо изтича до него и му помогна. Орелът обаче подскочи от страх и каза:
– Не ме наранявай! Не ме наранявай!
– Спокойно! Нищо няма да ти сторя. Защо се уплаши? – попита Боби.
Тогава орелът каза:
– По принцип ти трябва да си уплашен, но аз не съм като другите орли, защото се боя от щъркели.
– Как така? – отново попита щъркелчето.
– От вечни времена щъркелите и орлите са врагове – обясни орелът.
– Е, имаш късмет, защото аз не се боя от орли – каза Боби.
Орелът рече:
– Тогава искаш ли да сме приятели? Аз съм Рочи.
– Аз пък се казвам Боби – представи се щъркелчето.
И Рочи и Боби станаха първи приятели. Даже орелът Рочи отведе щъркелчето Боби при своето семейство. Рочи дегизира своя приятел като орел, за да не го нападнат всички. Боби заживя със семейството на Рочи.
Минаха много години. Боби се беше научил да лети. Той правеше всевъзможни услуги на всички и затова всички го уважаваха. Вождът на орлите казваше, че Боби е дясната му ръка.
Един ден, когато щъркелчето се разхождаше на площада, маската му се разхлаби и падна. Всички видяха, че той е щъркел. Вождът на орлите се приближи към него и каза:
– През всичките тези години ти си ни лъгал, но пък беше толкова мил. Може би щъркелите не са толкова лоши?
– Щъркелите са добри! – извика Рочи.
– И аз мисля, че са добри! – каза някой.
– И аз! И аз!- започнаха да викат всички.
Тогава вождът на орлите литна, отиде до селото на щъркелите и извика на техния водач:
– Вожде, аз предлагам мир!
– Съгласен съм! Стига толкова войни – с тези думи вождът на щъркелите литна и двамата си стиснаха ръцете. Те обединиха своите села. И се оказа, че Боби е наследник на трона и един ден, когато вождът се спомине, той ще стане водач на щъркелите.
Това е едно от многото приключения на Боби. Имаше още много. Например, когато му се родиха осем палави дечица, но това вече е друга история.
Весела Стефанова Анигностиева, 11 г.
ОУ „Васил Петлешков“, гр. Пловдив
|