Притчата за блудния син

Есе

Можем да разгледаме „Притчата за блудния син“ като преобраз на Бог – в ролята на бащата, блудния син – като един невярващ човек, и големия син – като християнин.

Това, което направи блудният (по- малкият син) беше, че поиска от баща си полагащото му се наследство, за да го изхарчи както той иска. Баща му прояви доверие към него и му даде попросеното наследство. Поле синът отиде в далечна страна и разпиля всичко, което имаше, за разпуснат и развратен живот. След като пропиля имота си, настана глад в онази страна и той беше принуден да работи в свинеферма, за да изкарва прехраната си. Заради  неблагоприятните условия там и липсата на средства, блудният син реши да се върне при баща си и да потърси прошка за стореното. Още отдалече баща му го видя и се завтече да го прегърне и целуне. Не беше ядосан на сина си, а щастлив, че той се завръща у дома. Милостивият баща заповяда на слугите си да заколят угоеното теле в чест на завръщането на сина си. Големият брат възнегодува като видя тържеството, защото баща му не бе правил такова нещо за него, а за по-малкия му брат – разсипник. Тогава бащата  му обясни, че всичко, което има, е и негово. И че е направил това пиршество, защото е голяма радостта му от завръщането на малкия син.

В наши дни можем да съотнесем тази притча чрез заместване на героите. Блудният син (невярващият човек) е привлечен от удоволствията в този живот. Той естествено желае да опита от всичко, да се чувства самостоятелен и да изпита тръпката от непознатото. Бог, като един добър баща, е дал свободна воля на хората, с която те да правят своите избори. Изборът, който прави невярващият човек, е лош, защото се отдава на материалното (видимото за очите). За съжаление това е широкият път, който не води към живот. Много от младите хора днес избират да се възползват от този живот максимално, защото си мислят, че това е всичко. После умираме и ако си взел нещо – добре, ако не – губиш. Това всъщност не е така. Бог е приготвил толкова много привилегии и благословения за Своите деца, че дори не си заслужава да обръщаме внимание на земното.

Невярващите младежи, също като блудния син, избират този път. За момента той е приятен и изглежда, че си победител като си избрал него, но краят му е разрушителен. Всичко земно е преходно. Днес го има, утре не. Когато този край дойде, младите хора са толкова разочаровани и сърцата им са пълни с тревога за бъдещето. Те се озовават в безизходица, както се случи и със сина от притчата, и не им остава друго, освен да се хранят духовно с помията на живота. Когато вече са „стигнали дъното”, се появява надеждата за справяне с проблемите, която е Божията прошка. С тях говорят вярващи и им показват пътя на преображението. Ако сърцата на невярващите се окажат меката почва, Бог ги привлича с любовта си и им дава изходен път, чрез Своя Син – Исус Христос. Той е спасението за всеки един от нас и Пътят, който ни води до Отец.

Когато хората се покайват, приличат на блудния син, който търси прошка от баща си. Бог, в голямата Си милост, винаги ще прости и ще се радва много за покаянието на един грешник.

Големият син (вярващият човек) завидя за добруването на новоприетия от Бог невярващ. Той не се зарадва с баща си, а вместо това възропта. Така и ние – вярващите сме изкушавани понякога да не се радваме на чуждото щастие, а дори обртното. Знаем, обаче, че Божията воля е да се радваме с тези, които се радват. Божият Дух носи радост.

       Поуката в тази притча е, че има много по- голяма радост на небето, когато един невярващ човек се покае и дойде при Бог, отколкото един праведник да го направи. Бог чака всички. Той ни обича и желае да прекарваме дните си с Него. Господ никога няма да ни осъди, а ще Му бъде приятно, когато след като сме съгрешили се върнем при Него!

Надежда Банчева, 16 г., Бургас