Пътепис
от Михаела Нешева, 12 г., гр. София
Занзибар е област в Танзания, която в миналото е била държава със същото име. Заема по-голямата част от архипелага Занзибар и включва два основни острова – Пемба и Унгуджа. Населението наброява около 1,304 млн. души според преброяването от 2012 г. Жителите са от племето масаи и говорят на суахили. Почти всички са мюсюлмани.
През Средновековието в Занзибар е било широко разпространена търговията с роби, концентрирана в ръцете на арабски търговци от Оман. Занзибарският архипелаг е бил португалска колония, след това британски протекторат. до 1963 г. – като султанат Занзибар, когато султанатът получава независимост.
Пристигнахме в Занзибар със самолет на авиокомпанията „Fly Dubay“. Пътувахме общо 14 часа. Настанихме се в малки къщички до морето. Нашата къщичка беше просторна, светла, с много прозорци, с тераса и диванче на нея. Пред шестте къщички имаше басейн. Строителят на хотелския комплекс е живял в Америка, но се е върнал и е построил това малко курортно селище, което се намира извън населеното място. Има място на острова, пълно с хотели – нарича се „европейската част“. Там се намират магазините.
Ние бяхме извън населеното място, където има много хубав плаж, с бял пясък. Времето беше много горещо, стигаше до 40 градуса температура.
Занзибар разкри пред мен нов свят, който за повечето европейци изглежда странен. Там хората са много бедни, но това не им пречи да бъдат щастливи и сърдечни. Страната е много назад в технологично отношение. Например в повечето къщи няма електричество и съответно няма електроуреди като печка, бойлер, тостер и др.
Някои къщи дори нямат покрив. Само по-богатите къщи имат бани и електричество. Останалите се къпят с вода, която се затопля на слънцето през деня. Ние гостувахме на едно семейство в къща без покрив, без мебели, всички спяха на земята. Странно е, че живеят заобиколени от море, но повечето от тях не могат да плуват.
На 13 г. момичето вече може да се ожени. Момчето отива в къщата на момичето с крава или торба пари и ако родителите преценят, че парите са достатъчно, дават разрешение за женитба.
Деца в местно традиционно облекло. Идваха при нас и ни викаха: „Джамбо!“ , което на суахили означава „здравей“.
Всеки петък мъжете ходят в джамията за молитва, задължително е.
По търговските улици нямат цени на продуктите. Като видят бял човек, вдигат цените колкото се може повече. Приет е закон: ако един човек открадне пари от бял човек, полицията има право да застреля крадеца. По този начин спират кражбите.
На едно от островчетата на архипелага се намира голям парк с огромни костенурки. Пътува се с лодка до там. На снимката виждате костенурка на 90 г. – най-голямата и най-възрастната. На този остров са водели чернокожите, за да ги продават в робство. Имало е пазари за роби, като днес могат да се видят част от оковите и местата, където робите са били завързани. Улиците нарочно са били направени много тесни, за да не могат да бягат робите.
Близо до нашия хотел се намираше и зоопарка, който живееха костенурки, огромни раци, хамелеони. Хамелеоните умеят много добре да се катерят. Хареса им да се хващат за кичур от косата ми и да се качват на главата ми.
Някои местни жители имат ниви, обработват ги, отглеждат зеленчуци, но изкарват много малко, колкото да нахранят семействата си. Други изработват ръчно различни предмети и сувенири, например кошнички, чанти, шапки. Посетихме ферма с екзотични подправки. Хората там ни направиха гривни, гердани с истински цветя, корони, кошнички с цветенца. Имаше много високо дърво, един човек се катереше на дървото и пееше силно, с което привличаше вниманието на посетителите. За цялата тази работа му даваха пари.
Жена от племето масаи. Жените нямат коса и носят големи обици на ушите. Колкото повече порастват, толкова по-големи обици носят. Мъжете имат дълги коси, сплетени на плитки. Жените продаваха маски, статуетки и други предмети, които символизират Африка.
Мъжете също продаваха различни неща по сергиите. Всички ходеха с големи пръчки и щитове, за самоотбрана.
Дърво, единствено по рода си в околността – на повече от 200 години. Снимка с Хасан, екскурзовод.
Посетихме и една пещера, в която сталактитите са оформени като животинки. Забранено е да се пипат, защото като ги пипнеш, спират да блестят.
Има едно място в морето, което се показва само по време на отлив. Много е красиво – отвсякъде се вижда вода, а ние стояхме по средата на морето.
Посетихме и музея на Фреди Меркюри, който е роден там. Целият му живот беше представен със снимки, видяхме и китарите му.
Приключението в Занзибар беше едно незабравимо преживяване, което ще помня цял живот. Пред мен се разкри един нов и различен свят, в който хората бяха щастливи без да притежават онова, което имаме ние. Вероятно те знаят как да виждат хубавата страна дори в най-лошите обстоятелства и притежават универсалната рецепта за радост.
