Исус трябвало да се роди в град Витлеем, както предсказал един от пророците. Но Йосиф и Мария живеели в Назарет, който бил много далеч от Витлеем.
Веднъж в Назарет дошъл римски войник и огласил на жителите му заповедта на римския император. „Израил повече не принадлежи на евреите. Сега Израил е част от римската държава. Всеки от вас е длъжен да се върне в онзи град или в онова село, където по-рано е живял със своите родители. Римските войни ще преброят всички и ще запишат колко души живеят във всеки град, и във всяко село. Такава е заповедта на император Август“ – четял войнът.
Йосиф чул думите на римлянина, и като се върнал вкъщи, започнал заедно с Мария да се стяга за път към далечния град Витлеем. Във Витлеем било многолюдно, хората идвали от всички краища за преброяването. Те се отправяли към страноприемницата, за да намерят място за нощуване. Затова, когато Мария и Йосиф пристигнали в града, нямало вече свободни места в страноприемницата. За да не нощуват под открито небе, отишли в обора. Той бил постлан със слама, а по средата се намирали яслите, от които се хранели животните.
Настъпила нощта. Всички жители на Витлеем заспали. Всички, освен Мария и Йосиф. Щастливи, те седели един до друг, а Мария държала на ръце току-що родилия й се чуден Син. Родил се Исус, Синът Божи, който щял да направи много хора щастливи.
Мария завила сина си в топла дреха и го положила в яслите. Сега те били неговата люлка.
През тази нощ недалеч от град Витлеем седели пастири. Те разговаряли около огъня и наглеждали овцете, които пасели наблизо. Изведнъж от небето се спуснала светлина и пастирите видели ангел. „Не се бойте – казал ангелът на загубилите ума и дума хора. – Аз дойдох да ви съобщя голяма радост. Сега във Витлеем ви се роди спасител, който е Христос Господ. Вие ще намерите Младенеца, повит и положен в ясли.“ Внезапно от небето се явили много ангели и запели песен, прославяща Бога: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.“ Притихналите пастири слушали прекрасната песен. Когато ангелите изпели песента, отново се върнали на небето, а пастирите си казали: „Да вървим по-скоро във Витлеем и да видим какво се е случило там, за което ни извести Господ.“ Веднага тръгнали на път, като оставили овцете да лежат край огъня. Бог пазел овцете им от дивите зверове.
Те пристигнали в града и намерили обора, където в яслите лежал Младенецът, а редом с Него седели Мария и Йосиф. Почтително склонили глави пастирите пред яслите: там лежал Исус Христос.
Когато настъпило утрото, пастирите тръгнали обратно и по целия свят разправяли на всички, че се е родил нашият Спасител Исус. Срещналите ги хора се чудели: „Нима е възможно Спасителят да се роди в обор?“ „Да“ – отговаряли пастирите и щастливи, благодарили на Бога.
И ние трябва да благодарим на Бога за раждането на Исус. Ние всички вършим лоши неща, а Исус дойде на земята, за да ни ги опрости и да ни покаже правия път. Ако Го обичаш, той ще прости и твоите грехове.
Юммю Нердинова Моллова, 11 г., ОУ „Никола Вапцаров“,
с. Ябланово, община Котел
 |
|
