Продължение
В днешната публикация ще ви представя разказа на госпожа Райна Тимчева, бивша учителка по БЕЛ и музика, сега пенсионерка, народна певица от кв. Заножене, гр. Вършец, бивш председател на читалището. Ръководител на две групи за автентичен фолклор и народно пеене, с които е участвала в Копривщица, печелили са награди.
Владимир Добрев
Предполага се, че село Заножене е било под Калето и е възникнало към 11-ти век. Предполага се, че там са живели славяни и в основата на топонима Заножене лежи корена „заног“ – от славянски или руски, което значи „висока зелена поляна“. В миналото е било характерно с дърводобив, който се е осъществявал по най–примитивен начин – с волове и ръчни триони. Земеделието е било развито слабо и зърно е набавяно от полето, като се е разменял дървен материал за зърно. Жените се занимавали с отглеждането на коноп и канабис – от него са добивали платно за дрехи, поради лековитите си свойства са го слагали на крачето на детенцето и му минавало, даже сме яли от него, а сега със закон го забраняват. Брашното се е добивало от воденички караджейки и в селото е имало 22 воденички, карани от бързоструйна вода. Царевица също се е отглеждала тук. Навремето е било развито бубарството, отглеждали са се буби на черничеви дървета, които в този край се наричат „дуди“ (плода на черницата).
Първите стари къщи в село Заножене са били колиби със слама отстрани. На първия етаж са отглеждали добитъка. Вторият етаж бил жилищен, с голяма стая като хол, с оджак и камина. Палел се огънят в камината и в котле, окачено на верига, и в гърнета се приготвяла храната, а в подница – хлябът. Къщите имат язлак (чардак) и там са седели лятно време. Дворът на къщата бил пригоден за животните, инвентарът за земеделието се съхранявал на първия етаж. Имало стаи за спане и там бил големият одър със сламениците и чергите.
Народните носии са мъжка, женска, всекидневна и празнична и се изработвали почти на ръка. Делничната женска носия е риза от конопено платно и престилка, задължително забрадка и цървули от свинска кожа, които са се носели на бос крак. Празничната женска носия е двупрестилчена, тоест богата завеска от вълнено ръчно изтъкано платно, с многоцветни украшения и бяла риза от кенарено или свилено платно, с хубави ръкави и дантели, на ръка изплетени. На главата – бериши от коприна, с дантела покрай. Забрадена с краища отгоре, по едната страна на главата като вземат бериша, преплащят я и я забраждат. Тя е от коприна и се слага цвете. Мъжките носии са от бял и кафяв шаяк и се наричали бели беневреци, а обувките – също цървули от свинска кожа.
Болестите се лекували с баялките. Имахме една практика – обтягане на кожа, използва се, когато бебета и малки деца плачат и не са добре, болни са и когато майките раждат и кърмят. Баячката взема свинска кожа и вретена, слага се вретеното, кожата се опъва на земята и се нарича. Още се прави гасене на въглища и отливка от олово. По това какво се изписва и какви знаци се дават, й се казва. Спазва се и днес традицията и всичките традиционни практики и празници.
Прави впечатление, че както преди, така и сега хората във Вършец имат активен общ живот. Спазват се традиционните празници и в тях вземат участие младите хора и децата. Читалището е стожерът на традициите. Повечето християнски празници се празнуват и днес – всички хора заедно, не всяко семейство в собствената си къща. Най-мащабни са ежегодните празници на курорта, Балкана и минералната вода. Правят се занаятчийски, фолклорни сборове, надпявания, бригади по билкарство. Традициите се спазват и съществуват редом с модерните технологии.
Материала подготви: Владимир Добрев
Следва продължение
