Різдвяний подарунок

       За тиждень до Різдва Андрійко повертався додому від свого друга Максима. Разом вони готувалися до святкового дійства у школі.

      Надворі вже вечоріло, а з неба кружляли великі пухнасті сніжинки. Андрійко із цікавістю підставляв долоню до обличчя, роздивляючись на своїй рукавичці візерункові сніжинки. Хлопчик дуже хотів знайти дві однакові сніжинки.

          Раптом хлопчик побачив на снігу червоні плямки. Андрійко підійшов ближче, аби краще їх розгледіти. Він переконався, що це були краплі крові. Хлопчина спершу подумав, що на цьому місці, під деревом, підбили якогось птаха. Але у снігу лежало маленьке кошеня із пораненим вушком та лапкою. Малюк був білосніжним, тому його досить важко було помітити у снігових заметах.

          Андрійко взяв малюка у руки і відчув, як дихає тваринка. Кошеня було ледь живе і дуже знесилене. До того ж воно страшенно змерзло, тому хлопчина одразу сховав знахідку собі за пазуху.

         Вдома хлопчик із мамою обробили кошеняті рани і налили теплого молочка. Але малюк ледь лизнув пригощання, оскільки був знесилений.

          Пройшло кілька днів, і в кошеняти з’явився хороший апетит. Він добре лизькав молочко та їв рибку.

          Вдома в Андрійка жив ще й дорослий кіт Ладусь, який теж піклувався про малюка, якого назвали Сніжком.

          Настав Святий Вечір. Вуличками міста бігала дітвора і віншувала колядки, сповіщаючи про народження Спасителя!

       Ось і в Андрійковій квартирі пролунав дзвінок. Коли мама відчинила двері, на порозі стояв Максимко. Коли друг закінчив розповідати колядку, мама разом із гостинцями протягнула в долонях і Сніжка. Андрійко знав, що Максим вже давно мріяв про кошеня. І це була гарна нагода здійснити його мрію! До того ж, Андрійко був переконаний, що віддає Сніжка у хороші руки!

          Максимко напрочуд зрадів такому подарунку й швидко поніс його додому.

       Андрійко спостерігав за Максимком із вікна. З неба падали такі ж великі й пухнасті сніжинки — як у той вечір, коли він знайшов у заметах пораненого Сніжка.

– Мамо! – мовив Андрійко. – А чи можна знайти дві однакові сніжинки?!

– Синку, кожна сніжинка унікальна, як і кожна людина, – відповіла мама. – Проте всіх людей об’єднує любов до ближнього — одна із заповідей Сина Божого — Ісуса Христа.

Богдан Талалай, 9 г.,

Украйна

Богдан Талалай е роден в град Нежин (Черниговска област, Украйна) в семейство на писатели. Когато Богдан е на две години, баща му – известният украински писател Леонид Талалай – умира. Богдан понастоящем е в четвърти клас в гимназия № 9 в Нежин. От 5-годишна възраст посещава хореографско училище в родния си град  (специалност „Бални и модерни танци“); изучава също и английски език в Центъра за развитие на децата „Step by step“. Момчето обича да чете, да пътува и да играе футбол.

     КОЛЕДЕН ПОДАРЪК

        Седмица преди Рождество Андрийко се връщаше у дома от своя приятел Максим. Те заедно се подготвяха за празничното тържество в училище.

         Навън се свечеряваше, а от небето кръжаха големи пухкави снежинки. Андрийко с интерес поставяше длан пред лицето си, разглеждайки на своята ръкавичка формата на снежинките. Момчето много искаше да намери две еднакви снежинки.

          Изведнъж то видя на снега червени петна. Андрийко се приближи, за да ги разгледа по-добре. Той се убеди, че това са капки кръв. Момчето първо си помисли, че на това място, под дървото, е паднала някоя ранена птица. Но в снега лежеше малко котенце с ранено ухо и лапичка. Котето беше белоснежно, затова беше трудно да го забележиш сред купчините сняг.

        Андрийко взе котето в ръце и дочу как диша животинката. Котето беше полуживо и много слабо. Освен това то беше доста измръзнало, затова момчето веднага скри находката в пазвата си.

          У дома момчето с майка си обработи котешките рани и му наляха топло мляко. Но котето едва лизна угощението, защото беше без сили.

          Минаха няколко дни и у котето се появи добър апетит. То добре си хапваше млекце и рибка.

        В дома на Андрийко живееше също и големия котарак Ладус. Той също се грижеше за малкото котенце, което нарекоха Снежко.

          Дойде Коледната вечер. По улиците на града тичаха деца и пееха коледни песни, възвестявайки за раждането на Спасителя!

          Ето и в апартамента на Андрийко прозвуча звънец. Когато майка му отвори вратата, на прага стоеше Максимко. Щом завърши коледната песен, заедно с угощенията му пададоха в дланите си Снежко. Андрийко знаеше, че Максим отдавна мечтаеше да има коте. И това беше добър случай да се сбъдне неговата мечта! Освен това Андрийко беше убеден, че дава Снежко в добри ръце.

          Максимко много се зарадва на такъв подарък и бързо го понесе към вкъщи.

        Андрийко гледаше Максим през прозореца. От небето падаха такива големи и пухкави снежинки – както в тази вечер, когато той намери в преспите ранения Снежко.

          – Мамо! – каза Андрийко. – Възможно ли е да се намерят две еднакви снежинки?

       – Синко, всяка снежинка е различна, както и всеки човек, – отговори майката.  – Но всички хора ги обединява любовта към ближния – една от заповедите на Божия Син – Исус Христос.

Богдан Талалай,

Украйна

Bohdan Talalay was born in the town of Nizhyn (Chernihiv region, Ukraine) in the family of writers. When Bohdan was two years old, his father-  the famous Ukrainian writer Leonid Talalay – died. Bohdan is currently studying in the fourth grade at Nizhyn secondary school № 9. He has been attending Nizhyn choreographic school (specialty „Ballroom and modern dance“) since he was five years old; he also studies English at „Step by step“, the Center for Children’s Development, Nizhyn. The boy likes to read, travel and play football.

    A Christmas gift

 

            A week before Christmas Andriyko was returning home from the house of his friend Maxymko. Together they had been preparing for a festive performance at school.

          It was already growing dark, and large fluffy snowflakes were dancing down from the sky. Andriyko curiously raised one hand to his face, looking at the patterned snowflakes on his mitten. The boy wanted to find two identical snowflakes.

          Suddenly the boy saw red spots on the snow. Andriyko came closer to see them better and made sure that these were drops of blood. The boy first thought that some bird had been hit on this place, under a tree. But then he saw a little kitten with its ear and paw wounded, lying down in the snow. The kitty was snow-white, so it was quite difficult to spot it in the snowdrifts.

          Andriyko took the kitten into his hands and felt the animal breathing. The kitten was barely alive and very weak. In addition, it was terribly frozen, so the boy immediately hid the discovery in his bosom.

          At home, the boy and his mother treated the kitten’s wounds and feeded it on warm milk. But the baby could barely lick the food, because it was exhausted.

          A few days passed, and the kitten started to have good appetite. It thoroughly licked milk and ate fish.

          Andriyko had also an adult cat Ladus’, who took care of the kitten, too. The Kitty was called Snowwhite.

          Christmas Eve came. The streets of the town were filled with children, who were joyfully running around and singing carols, trumpeting the birth of the Savior!

          The doorbell rang in Andriyko’s apartment too. When Mom opened the door, she saw Maxymko. The friend finished singing a carol, and Mom stretched her hands. Along with the sweets, she was holding Snowwhite. Andriyko knew that Maxymko had long been dreaming of a kitten. And it was a good opportunity to make his dream come true! In addition, Andriyko was convinced that he was giving Snowwhite into good hands!

          Maxymko was absolutely happy to get such a gift and quickly carried it home.

          Andriyko was watching Maxymko from the window. The same big and fluffy snowflakes were falling from the sky – like on that evening, when he found the wounded Snowwhite in the snowdrifts.

“Mom! – Andriyko said. – Is it possible to find two identical snowflakes?!”

„Son, every snowflake is unique, like every person,“ answered Mom. – However, all the people are united by love for their neighbor – it’s one of the commandments of the Son of God – Jesus Christ.

Bohdan Talalay