Четиво с продължение
От Борис Цветанов, 11 г. и Маргарита Друмева
Творбата е създадена по време на заниманията по творческо писане с деца
Илюстрация: Павлина Шиндрова, 16 г., град Дряново
ПЪРВА ГЛАВА
ОТКРАДНАТАТА КОРОНА
Когато шестте сибирски хъскита-пазачи пристъпиха прага на Историческия музей в Шанхай във вторник сутринта, с ужас видяха, че лазерните системи за сигурност са изключени, а нощният пазач лежеше на дивана, потънал в дълбок сън. Те пробягаха стълбите до цетрналната зала на музея, където от един месец беше изложена старинната корона от времето на китайската династия Окинава, и видяха празния стъклен съд с червената кадифена покривка, където до вчера бе изложена тази изключително красива и ценна вещ. В този миг отсрещната врата, украсена с изключително красиви дърворезби и сребърни обкови, се отвори и в залата влезе директорът на музея Зебу. Лицето му беше бледо и само ъгълчето на устните му едва забележимо се свиваше в характерния за него тик, когато беше нервен.
– Незабавно всички да се съберат в Заседателната зала! – изгърмя гласът му в полупразната зала. – Намерете Шамил веднага!
Специалистът по китайска история и археология Шамил стоеше онемял в Заседателната зала, където присъстваха всички работници в музея, с изключение на нощния пазач, когото така и не можаха да събудят. Вероятно човекът беше упоен и с него щеше да се занимава шанхайската полиция, когато дойде в съзнание. Тя не закъсня и Кабиюк, началникът на полицията, влезе в залата, придружен от още няколко свои приближени.
– Лазерната система за сигурност е изключена, а камерите са разбити – нямаме запис от кражбата. Но със сигурност можем да твърдим, че крадците са имали съучастник – някой от тук присъстващите! – каза пред всички Кабиюк и прониза с поглед лицата на всички. Върху Шамил най-много задържа вниманието си, а Зебу видя това и лъч на задоволство премина през очите му. – Забранява ви се днес да напускате музея! – извика властно той и двамата с директора се отправиха към кабинета му.
– Подозирам, че Шамил има нещо общо с кражбата – каза Зебу. – Той твърде много знае за короната и през последните шест месеца тя го бе завладяла напълно.
– В такъв случай ще го арестувам и ще го разпитам – реши Кабиюк и излезе от кабинета. Отиде право в голямата зала, до вчера украсена с прекрасната корона от династията Окинава, посочи Шамил и заповяда на полицаите:
– Арестувайте го!
Полицаите му сложиха белезници и го поведоха към полицейската кола.
– Но на какво основание ме арестувате? – започна да протестира Шамил, ала никой не му обърна внимание.
Шамил прекрасно знаеше, че е наклеветен и то от самия директор на музея, който беше приятел лично с шефа на полицията Кабиюк. Всеизвестно беше, че двамата бяха страстни гребци и всеки уикенд отиваха да гребат с лодки по голямата река Яндзъ. Шамил реши, че при първа възможност ще се обади на своята приятелка Бетина, частен детектив, за да проведе справедливо разследване и да установи кой е истинският крадец. Още щом го затвориха в ареста, той изпрати на Бетина съобщение и трескаво започна да мисли кой би могъл да поръча кражбата и къде може да бъде сега великолепната корона.
Не мина много време килията се отвори и полицаят го изведе с думите:
– Имаш посещение!
Бетина го чакаше в стаята за срещи. Двамата седнаха един срещу друг в присъствието на полицаите. Прекрасно знаеха, че разговорът се записва. Затова решиха да използват своя таен език. Шамил пръв започна разговора:
– Благодаря ти, че дойде, Бетина. Неочакван обрат във времето и скоро ще завали. Няма да присъствам на пикника този уикенд.
– Не ти и трябва. Очаква се буря. Донесох ти нещо за четене – отговори Бетина.
– „Археология и древните източни култури“ – страхотно четиво! Благодаря! – каза Шамил и видя, че в голямата книга с големи илюстрации е сложена малка детска книжка с приказката „Рапунцел и разбойникът“. – Забравила си тази детска книжка тук? – каза Шамил и подаде книжката на Бетина.
– Прощавай! Купих я, за да я прочета на любимата си племенница довечера! – каза Бетина и хвърли поглед към полицаите. – Казват, че кулата от приказката била висока колкото 10-етажна сграда?
– Дванадесет, доколкото си спомням – отговори Шамил, като по този начин ѝ подсказа на кой етаж е затворен. – А от прозорчето се виждало гигантското яйце на щраус върху отсрещното дърво.
– Утре ще ти донеса някой приключенски роман. Например, „Икар и сребърният остров“. А може би имаш друг любим роман? – попита Бетина и видя през прозореца сградата, чийто покрив приличаше на полуяйце.
– Този е добър. Ще го препрочета отново. Най-хубавото е, че ще имам време за четене в изобилие – прошепна Шамил.
– Шамил, какво стана с короната? – изненадващо попита Бетина.
– Нямате право да го питате за короната, госпожице! И струва ми се, свиждането свърши. Моля, последвайте ме!
– До скоро, Шамил! – каза Бетина и се изправи.
– До скоро! – отговори арестуваният по-бодро.
Бетина излезе от полицейското управление и се отправи към офиса си по отсрещния тротоар. Тя не забеляза Кабиюк и Зебу, които обядваха в луксозния ресторант срещу полицейското управление. Зебу говореше настойчиво и категорично:
– Шамил трябва да бъде осъден незабавно и то публично! Той е твърде опасен, защото от всички ни той е най-компетентният историк в Китай по отношение на династията на Окинава и короната. Само чрез него можем да достигнем до нея.
– Ще трябва да имаме неговото признание и тогава ще го осъдим – обади се Кабиюк. – Нямаме достатъчно доказателства, за да има присъда.
– Доказателствата са налице – Шамил стоеше при короната всеки ден от няколко месеца насам. Проучваше я детайлно, а имаше информация и за електронните системи за защита – нетърпеливо отговори Зебу. – Кабиюк, виж, Бетина! Не излезе ли тя от полицейското управление?
Зебу видимо беше притеснен.
– Какво прави детектив Бетина в полицейското управление? – попита на глас Кабиюк.
– Надявам се, че не е била на посещение при Шамил. Ще ѝ позволите ли да води паралелно разследване? – видимо се притесни Зебу.
– И без нейната помощ ще се справим – отговори Кабиюк и се учуди защо гласът на Зебу потрепера при тази мисъл.
– Да, в полицията работят най-добрите следователи, ръководени от най-способния Кабиюк – Зебу поласка приятеля си, който поглади със задоволство брадата си.
– Истина е, че е много добра! Няма неразкрито престъпление! – с лека тъга каза Кабиюк. – Но не пожела да работи с полицията. Тя предпочита да води разследванията си сама…
Навън беше горещо и шумно. Двамата се разделиха и всеки пое в своята си посока. Имаха твърде много работа да свършат.
Следва продължение
 |
|
