Четиво с продължение
Илюстрация: Павлина Шиндрова, 16 г., град Дряново
„СВЕТЕЩИТЕ МОСТОВЕ“, Епилог
От Борис Цветанов, 11 г. и Маргарита Друмева
Творбата е създадена по време на заниманията по творческо писане с деца
Повече от месец Бетина и Кабиюк разпитваха Мелиса и записаха много ценни сведения, които щяха да разкъсат мрежите на престъпния свят. Присъстваше и представител на Интерпол, както и следователи на ФБР. Короната бе върната на щатското правителство и то се отнесе твърде благосклонно към Мелиса, точно както тя бе прогнозирала. Никой не можеше да отрече, че тя притежаваше интуиция за събития, които предстоят да се случат, както и тънък дипломатически усет, предвиждаше ходовете на престъпните босове. При други обстоятелства от нея би станал чудесен политик и дипломат.
Съдът отсъди виновността на Мелиса за кражбата на короната, но имаше много смекчаващи вината обстоятелства, предвид връщането на короната и предадената информация. След процеса тя бе твърдо решила да осигури финансиране за светещите мостове на проф. Боро, а след това и за подводните проучвания на Зебу. Макар и затворена в килия, тя непрестанно пишеше писма на политици от цял свят. Всички нейни разговори се следяха строго, но в тях нямаше нищо подозрително. Мелиса вършеше всичко открито, наистина искаше да се промени и да се радва на присъствието на своя любим, който всеки ден я навестяваше в ареста на шанхайската полиция. Тяхната любов стана по-здрава и двамата твърдо устояваха на всички капризи на негативното обществено мнение по целия свят.
Зебу също бе признат за виновен, но при настоящите обстоятелства му бе разрешено да работи от разстояние. Той използваше тишината на затворническата килия да подобри своя проект за подводен туризъм. Това беше проектът на живота му и той се отдаде изцяло на него. Всеки ден при него идваше Кабиюк и двамата приятели обсъждаха дори най-незначителния детайл от скиците върху чертожната маса на Зебу. Вярваха, че светлината ще достигне и най-тъмните ъгълчета на подводния Град на лъвовете, така, както освети мрака на една отчаяна душа и щеше да свърже континенти и хора в своя нестихващ, мощен, непобедим марш.
к р а й
Осма глава на повестта „Светещите мостове“ може да прочетете тук:
В ДОМА НА ПРОФ. АЙЖИН БОРО. РАЗКРИТИЯТА.
