„Светлини сред сенките“ – искрящото творческо чудо

Клуб „Светлини сред сенките” е уникално явление, родено от ентусиазма на деца и младежи – творци, да впрегнат своя потенциал в нещо градивно, интересно и оставящо следи във времето. Започвайки работа по своите творчески проекти, основателите не предполагат, че този клуб ще се развива и обогатява с годините, докато се превърне в средище на стотици творящи ученици и студенти, които привличат за своите колективни романи гости от различни краища на страната и чужбина. Никой не предполага, че клубът ще стане носител и на стотици международни, национални и общински награди за литература, илюстрация и видеоклипове, но сега, 16 години след създаването си, клуб „Светлини сред сенките”  може да се похвали с всичко това.

Идеята за създаването на клуба възниква по време на „Лятна академия – 2003 г.”, когато децата, занимаващи се в различните извънкласни форми, пожелават една от тях – клуб „Фантастика” за целогодишно обучение. Първоначално се записват десет момичета и момчета. Те предлагат в клуба да се обсъждат книги и филми от жанровете фентъзи и фантастика, както и да се правят фен-фикшъни по световни бестселъри. След няколко месечни занимания спонтанно възниква идеята децата да напишат своя история. Така десетината основатели, тогава на възраст от 9 до 11 год., създават първата си колективно написана и илюстрирана приказка „Въже от светлина”.

След премиерата на „Въже от светлина”, която се радва на награди и медийно внимание, клубът се увеличава. Децата стават тридесет, а световете, които искат да сътворят, са амбициозни и представляват огромно предизвикателство за крехките им възраст и опит. Междувременно клубът приема официално името „Светлини сред сенките”, сдобива се със свои лого и уебсайт, които са дело съответно на Стефан Василев и Диан Илиев. Екипът работи по втората си съвместна творба „Шахтата”, докато планира още два по-мащабни проекта – „Аурелион – вечният баланс” – трилогия по проект на Дмитрий Милчев, и „Играта” – фентъзи роман, включващ елементи от българския фолклор и митология, с водещи автори Стефан Василев, Маринела Тенева, Анелия и Мая Стойкови, Боряна Бакалова, Станислава Тонева и Йоана Йорданова.

„- Можеш да останеш колкото искаш, а ние ще продължим урока – кратко обясни фенерът учител. – Това е час по яркост. Учим се да увеличаваме силата на светлината, според големината на помещението. Иън кимна и се умълча. Никога не беше чувал за час по яркост, а двамата с Аню бяха първокласници и вече имаха някаква представа какво се учи в училище. – Свет, Лум и Ярк! – нареди учителят. – Нека опитаме отново! Тримата посочени ученици се отделиха от редичката. – Разтворете криле! Така, много добре! Сега изчистете ума си от тъмнината! Яркост! Искам да видя истинска светлина! Учениците затрепкаха с криле, а светлината им избухна със сила, която за миг изпълни класната стая. Само за миг. След това се стопи и угасна до обикновено мъждукане. – Липсва им увереност – недоволно завъртя птичата си глава учителят. – Иначе могат много повече. – А на хората често им липсват учители като вас – плахо каза Иън. – Такива, които да вярват, че можем много повече… “ Из „Въже от светлина“

„Шахтата” е написана от шестнадесет автори и илюстрирана от четиринадесет художници. Фентъзи романът „Играта” е започнат още преди завършването на „Шахтата”, която печели първа награда в конкурса на Европейски център за обучение ЛАКТЕА – София и излиза веднага след финалните редакции. „Играта” обаче се оказва твърде голямо предизвикателство за младите автори. Работата не върви и екипът се разделя на две групи. Едната група се посвещава изцяло на „Монетата”, първа част от „Аурелион – вечният баланс”, а втората група се заема с редакции на написаните откъси от „Играта” и съставяне на проект за по-нататъшните действия.

„Мая се загледа в едно обрасло в мъх дърво. Стволът му беше дебел и усукан, а мъхът беше плъзнал по него като плътна плюшена покривка. – Какво има? – Шарлот стисна стреснато рамото й. – Красиво е! – отрони българката. – Не мислиш ли, че докато се тревожим и страхуваме, пропускаме да забележим такива неща? Преди малко, докато бях сама навън, всичко ми изглеждаше зловещо, но сега забелязах красивото… Ако постоянно ни е страх, няма да видим нищо хубаво…“ Из „Играта”

Първото издание на „Монетата” излиза през 2006 г. Това е и първата по-обемна книга на клуба и е посрещната с много голям интерес. Живите герои, неочакваните ситуации, в които ги поставя сюжетът, пълнокръвният свят на далечната планета Аурелион, впечатлява всеки докоснал се до историята. Скоростното писане и честите спречквания между авторите, малко са поизтощили екипа, но както казва Валерион – един от героите в романа: „Страданието се забравя, важно е какво се случва след това.”

А след това идва успехът на „Монетата”, който вдъхновява младите автори, и работата по „Играта” се подновява с пълни сили. Светът е подреден, част от героите променени, а друга част от тях подменени изцяло. „Играта” излиза и печели международната награда „Еврокон” – за дебют, а скоро след това „Монетата” се нарежда на 29-то място в почетната стотица на „Малкото голямо четене”, в конкуренция с романи като „Хобит”, „Властелинът на пръстените” и „Хари Потър”. Първа серия на филма, сниман от Диан Илиев по романа „Аурелион – вечният баланс”, печели национално отличие за най-добро визуално представяне за 2014 год. от Национални фантастични награди. През следващата година, клубът печели същия приз, но за втори епизод от филма по „Аурелион – вечният баланс”, „светлинките” печелят и приза за най-добър автор, за цялостното си творчество.

„- Като всяко нещо, което дава добри плодове, вярата изисква дисциплина. Но движещата сила е любовта. Не можеш да помогнеш на някого, ако не го обичаш! А няма как да го обичаш, ако не обичаш себе си…”  „Като осъзнаеш колко кратко и суетно е пребиваването в плът, смелостта да бъдеш справедлив и да служиш на всяка добра кауза идва сама.” Из „Дивна”

           

В момента клуб „Светлини сред сенките” е разделен на две секции – младежи и деца. Те работят отделно една от друга, но по-големите винаги са в помощ на по-малките. Участниците в първата секция са вече студенти и освен че сами илюстрират романите си, те ги подготвят за печат и създават кориците им. По историята на голямата част от романите се снима клип-трейлър, в който авторите се превръщат в актьори и изиграват ролята, която са написали. Снимането на тези трейлъри са най-забавните мероприятия, в които клубът участва, защото тук се налага „големите” и децата да работят заедно. Снимаме с малка камера, на зелен екран и със собственоръчно направени костюми, оръжия и реквизит, но резултатът е доста добър, като се има предвид, че клубът е приютен в ОДК „Св. Ив. Рилски” – Казанлък и няма свой бюджет, нито членски внос за участниците. Целта на този краен идеализъм е да се даде шанс на всеки талант да намери своето място и общност, като не се чувства обременен от финансови пречки, както се случва с повечето школи по изкуства.

„Тя се отпусна в неудобното легло. Не можеше да си обясни защо му е на човек да става военен и да живее на кораб. Да преследва хора. Да екстрадира непокорни и ексцентрични единици до станциите. Така ги водеха там: „единици“. Да бие и убива, защото това му е работата. Ако си работник и правиш силиконови чаши, поне знаеш, че това е труд в полза на някого. Някой ще си купи от тези чаши, а ти ще вземеш пари за това. „Не е много, но е повече от другото. Не убиваш, не те е страх, че ще се наложи да…“ Из „Непоискано добро”

На много голям успех се радват и останалите романи на клуба, „Дивна”, „Храмът”, „Демони”, които са финалните части на „Аурелион – вечният баланс”,  „Непоискано добро” – фантастичен роман, приказките „Дупка в небето” и „Войната с фафите” /написани по идея на Мария Белчева/, както и фантастичните ни приказки в стихове „Таванска стая без ключалка” „Айпокалипсис” и Момичето от квартала”, с водещи автори Сюзън и Сабел Гератлиеви, Мая Стойчева, Кирил Димов, Йоан Иванов и Лъчезар Йорданов, както и всички останали книги на клуба, на които предстои преиздаване, поради изчерпан тираж.

„– Играеш двойна игра – каза той. – Само не знам за кого. За него или за себе си. – Отидох доброволно на „Звезда 4“, за да играя за себе си? – Леона се усмихна, но в гърлото ù кипеше киселина. – Пет години – разпери длани той. „Не съм на дванайсет, да.“ – Бих умряла на мига, за да му дам шанс да продължи – изсъска Леона. – Нима се съмняваш? – Не те познавам, а и е по-лесно да умреш за някой, отколкото да живееш за него – Кериан я гледаше строго. – Ти си още един идеалист, Леона. Още един Ален, още една Мая. Боя се, че точно това ще убие Етиен Мюзи – хората, които го следват сляпо.” Из „Непоискано добро”

В момента екипът на младежите работи усилено по „Момчето, което излиза”, фантастичен роман използващ за основа теорията на струните, а най-малките, подпомагани от по-големите ученици, пишат новата си история в стихове с работно заглавие „Тайните на старата върба”, докато се радват на току-що излезлия си поетичен роман „Хроники на глухарчетата”. Децата продължават и активното си участие в конкурси, като всяка година носят за ОДК – Казанлък над сто индивидуални и колективни награди.

Клуб „Светлини сред сенките“