Този надпис, поставен в началото на града, типичен за много градове, ще ви покаже, че сте достигнали до една от най-южните точки в България, до едно неголямо градче, разположено на двата бряга на река Марица, където се срещат миналото и настоящето, събират се и се разделят пътищата на държавните ни граници със съседните страни Турция и Гърция.
Свиленград е портата на нашата родина към Юга, срещата с други култури, копринената красота на синия граничен кръгозор. Спокойно и безоблачно е неговото днес, с щастливи и усмихнати хора по улиците, които в повечето случаи се познават и винаги са готови да ви услужат. По улиците ще срещнете забързани, шумни деца с любопитни светнали очи, готови да споделят с вас частица от безгрижното си детство.
Нека заедно се опитаме да направим една обиколка до забележителностите на моя роден град, в който някога са живеели тракийски племена, кънтели са копитата на конете на гръцки и римски войници, строели са се средновековни крепости, надигал се е турски ятаган… Всичко това е минало, но днес следи от него има и те ни напомнят, че ние сме българи, че свободата и животът, които имаме днес, трябва да се пазят и уважават.
Един от най-известните символи на Свиленград е белокаменният мост, завършен през 1529 г., както гласи надписът на арабски върху мраморната барелефна плоча, поставена в средата му. За това “…вечно добро дело” има много легенди. Една от тях разказва, че този мост е строен някога по заповед на Мустафа паша, който бил управител на града и цялата област. Мостът бил дела на Коджа Мимар Синан ага – един от най-известните турски архитекти. Построили са го български майстори и няколко хиляди души работници. Хоросанът бил правен с яйца, събирани от населението на цяла Тракия. Пашата похарчил много пари – четиристотин кесии алтъни, и мостът станал един от най-хубавите и здрави мостове в цяла Европа.
Когато мостът бил завършен, турският султан отишъл да го види. Поискал да го купи за своя хаир и предложил на Мустафа паша похарчените четиристотин кесии алтъни. Мустафа паша много се гордеел с този мост и решил да не го продава, затова се отровил. Султанът, се ядосал и проклел всеки, осмелил се пръв да мине през новия мост. Уплашили се хората. Само бащата на Мустафа паша не се изплашил и тръгнал по моста. Минал на другия бряг. Той вече бил изгубил детето си, но развалил султанската клетва. Мостът стои и до днес над реката. За да бъде толкова здрав, в него според друга от легендите са вградени бяла българка и черен арапин.
В центъра на Свиленград се издига неголям паметник, наречен Паметник на героите от войните за национално обединение. Той се намира по средата между сградата на общината, НЧ “Просвета-1870” и емблематичния хотел “Свилена”. Пред него се организират общинските тържества и се поднасят венци и цветя по повод на годишнини и празници.
Много известни личности са свързани със Свиленград в миналото и днес – тук е учителствал народният поет Иван Вазов през 1872-1873 г. Признателните свиленградчани наименуват улица на него малко след Освобождението на града на 5 октомври през 1912 г., а трогнатият поет пише едно от най-хубавите стихотворения за Свиленград – “На Свиленград”, с което им благодари. Едно от най-големите училища в града – I ОУ “Иван Вазов”, също носи неговото име.
През 1872 г. Васил Левски е организирал тук таен комитет. В негова почит в града ни има паметна плоча, а през 2008 г. община Свиленград издига и бюст паметник на Апостола.
До паметника има и модел на реактивен боен самолет с паметна плоча от признателното потомство.
Градът ни се гордее и със Спас Разбойников – един от най-образованите и най-уважавани граждани за времето си, и като такъв – избран за първи кмет след освобождението през 1912 г. С неговия наследник Анастас Разбойников, който оставя може би най-ценния си труд – “Миналото на Свиленград. История на града до 1913 година”, с Александър Кипров, български революционер, в чиято къща се намира днес Общинския музей, с Георги Скрижовски, с Христо Попмарков, революционер, главен учител в Свиленград. Неговото име носи едно от училищата и много други.
Една от живите легенди на нашия град е поетът Ивайло Балабанов, който е избран за почетен гражданин.
Паметник, който не бива да пропускате, е на загиналите при щурма на Одрин на 13 март 1913 г. Той е открит от президента на България, изграден е изцяло с дарения, а имената на 1986 офицери и войнишки чинове са изписани със златни букви върху черни гранитни плочи, увенчани с кръста за храброст. Намира се в градския парк, близо до парк-хотел “Романтика”.
Вярно е, че една обиколка из забележителностите на Свиленград няма да отнеме много време. Наблизо са и село Мезек с тракийската гробница, и средновековната крепост, крепостта при село Маточина, която също можете да посетите, ако имате в повече час или два… За нас тези отломки от миналото са ценни и скъпи, защото са не само част от миналото ни, а и от нашето настояще, които ни карат да се чувстваме достойни българи и стойностни хора, да се съизмерваме с другите и да вървим напред – към нашето бъдеще.
Георги Костадинов, Свиленград
 |
|
