През 2020 г. от печат излиза книгата „Тимо и Гълъбицата“ на шестгодишната Оксана Черняева. От опит знаем колко необуздана и безгранична е детската фантазия – приказките на Оксана доказват това в пълна степен. В съчетание с благословията на нейните родители – украинската писателка Анна Багряна и българският писател Димитър Христов, „Тимо и Гълъбицата“ излиза първо на украински език в Интернет-вестника „Майдан“ (гр. Дрогобич, Украйна), а после е преведена и на български език.
– Тя още не можеше да пише, когато измисли историите в тази книжка – споделя Анна. – Затова тя разказваше, а аз ги записах“.
Приказките за принцеси, горски духове и други фантастични същества, които живеят в страната на Времето или на континента Оран в небето (о, и на много други страхотни места, повярвайте!), затворени в малката книжка на Оксана, е прекрасно четиво за нейните връстници, а и за всички, които обичат приказки.
И да не забравим – самата тя е нарисувала и илюстрациите към творбите си! Еха…
Всички знаят, че на небето живеят ангели. Но ангелите живеят много високо. А по-ниско на едно облаче има страна, която се нарича Шав. В тази страна живеят същества. Някои същества имат по пет очи, някои въобще по едно, но това не ги вълнува. А едно същество на име Тимо, което имаше пет очи, много искаше да попадне долу, тоест в човешкия свят. Но всички се подиграваха с Тимо и го наричаха неудачник. Той не обръщаше внимание на това. Просто знаеше, че някога ще попадне при хората. И веднъж, когато идваше към вкъщи, го срещна съседката. Тя го пита:
– Защо си толкова тъжен?
Той отговори:
– Аз съм тъжен, защото мисля, че никога няма да попадна в човешкия свят.
Съседката каза:
– Ами, защо така си мислиш? Ти винаги си весел, а сега си толкова тъжен.
Тимо отговори:
– Просто всички ми се подиграват и мислят, че съм неудачник, и от това ми става много тъжно.
Съседката сама се засмя и отмина. А Тимо вървеше към вкъщи, но докато вървеше, видя под краката си портал. Този портал беше кръгъл и приличаше на дупка. Тимо помисли: “А ако този портал е опасен? А ако това е капан?“
– По-добре да не скоча там, – каза той на глас.
Докато той мислеше, без да иска направи една стъпка и изведнъж падна в портала. Когато усети, че стои някъде, отвори очите си. И какво видя? Той стоеше на много твърда повърхност. Тази повърхност беше сива и боядисана в бели ивици. След това видя, че към него приближава четириоко същество. То имаше две очи отпред и две отзад. Тимо се уплаши. Забеляза, че ухото на това същество започва да се отваря, а от ухото му излиза още едно същество с две очи. То беше облечено в шарени дрехи. Тимо се замисли: „А ако това е човек? Но кое е това същество с четири очи?“. Двуокото същество го вдигна на ръцете си и го занесе в четириокото. Там беше тъмно.
Двуокото същество каза:
– Кой е той? И защо е толкова странен? Аз ще си го взема. И той ще живее при мен.
Когато Тимо го чу, много се изплаши. Но в този момент чу „тряс“!
Съществото каза:
– Ох, пак ли гумата се спука?
Двуокото същество извади Тимо от четириокото същество и той застана на тревата. Виждаше се, че двуокото същество искаше да поправи четириокото.
И тогава Тимо видя, че над него се носи във въздуха още някакво бяло същество. То имаше човека и крила. Когато то видя Тимо, каза му:
– Здравей! Аз съм Гълъбица. А кой си ти? Не съм виждала такива като тебе тук.
Тимо отговори:
– Аз…з…зз сссъм сс… същество, казвам се Тимо. Аз…з…зз… живея в страната Шав на небето… видях портал и паднах в него и се оказах тук.
Гълъбица каза на Тимо, че той се намира в града и че тук живеят хора, и му разказа за човешкия живот. Тимо не вярваше на ушите си. След това Гълъбица го покани:
– Хайде, лети след мен.
Тимо отговори:
– Аз не мога да летя.
– Тогава върви.
И Гълъбицата нанякъде поведе Тимо. Те се движеха, докато стигнаха до едно дърво. Това дърво не приличаше на дърветата от страната Шав. Защото в страната Шав дърветата бяха с розов пух, а това беше с листа, освен това имаше дупка в дънера. Гълъбицата поведе Тимо към тази дупка. Но Тимо каза:
– Аз не мога да се кача там.
– Тогава се опитай – каза Гълъбица.
Тимо се опита и, наистина успя. Вътре в дупката беше тъмно, но Гълъбицата включи светлина и му показа своя дом. После те слязоха от дървото и Тимо разказа на Гълъбицата за своето семейство. И тогава той нещо усети. Това беше любов. И така той започна да живее с Гълъбицата. Когато Тимо влизаше в хралупата, видя че до вратата има масичка, а на масичката стои стъклена чаша с жълти билки. Той помисли, че някой иска да отрови Гълъбица. Но изведнъж чашата падна и се разби, и билките го опръскаха. Щом Гълъбица видя това, стъпи в капките от билки и Тимо, и Гълъбица се превърнаха в хора – в обикновени хора, за които Гълъбицата разказваше на Тимо. Тимо заведе Гълъбицата към същия портал, през който бе минал. И скочи обратно в него. Всички в страната Шав го познаха. Той се сбогува със своите приятели и родители и замина да живее в човешкия свят. И беше много радостен, че вече е човек. После се ожени за Гълъбицата. Те живяха дълго и щастливо.
Оксана Черняева, 6 г.
 |
|