Имало едно време една Чаша за Мляко. Тя си живеела прекрасно, защото непрекъснато ухаела на мляко с шоколад, но не харесвала собствениците си. Децата постоянно й пиели млякото и това я дразнело.
Един ден възрастните в семейството купили Чаша за Вино и я поставили до Чашата за Мляко. Тя станала много по-използвана, което предизвикало у нея чувство за превъзходство и гордост. Непрекъснато се перчела и се отнасяла високомерно с останалите обитатели на шкафа.
Чашата за Мляко много се ядосала, но тайно вътре в себе си завиждала на съседката си. Веднъж дори си казала:
– Хм, не мога ли и аз да съм чаша за вино?
И тръгнала на път към фабриката за чаши. Влязла в цеха и започнала да се моли на един от работниците да я превърне в Чаша за Вино.
– Такова нещо не ми се беше случвало – учудил се човекът, но без много да му мисли, я хвърлил в една смес и я загрял на висока температура, докато стане течна. После започнал да оформя тялото й. Чашата започнала да крещи от болка и вече съжалявала, че се е подложила на такова изтезание, но нямало що да стори.
Мъжът я направил тумбеста и сплескал долната част на тялото й, за да направи дълга дръжка, от което Чашата за Мляко започнала да плаче от болка и ужас – тя изобщо не харесвала формата си!
Още преди да разбере какво се случва, един друг работник излял в нея вино, което страшно горчало и нямало вкус на мляко с шоколад, както преди. Мъжът много пъти наливал вино в нея и се държал ужасно грубо, понеже бил пияница. Дори в един момент залитнал и я изтървал в една кал – това вече било толкова ужасно, че направо било непоносимо.
Чашата изпаднала в истерия и започнала да умолява работника със сълзи на очи отново да я превърне в Чаша за Мляко.
– За нищо на света няма да остана Чаша за Вино! Това е толкова ужасно! Колко съм била глупава!
Мъжът повдигнал равнодушно рамене и отново я загрял на висока температура, докато стане течна, а после изваял от нея още по-прекрасна от преди Чаша за Мляко. Дори накрая сложил картинка върху нея и я направил истинска красавица.
Чашата благодарила и се затичала към къщи, при децата, които ахнали от удивление като я видели толкова хубава. Веднага я напълнили с мляко с шоколад и Чашата за Мляко изведнъж разбрала, че трябва да се радваш на това, което си, а не да искаш да бъдеш нещо друго, за което не си роден. Тя осъзнала, че обича собствениците си с цялото си сърце. И вече много се радвала, когато наливали в нея мляко, и не се дразнела, че непрекъснато го изпиват.
Борис Атанасов, 8 год.
 |
Приказката е написана по време на занятия по творческо писане в Британско-български информационен и езиков център, под егидата на сп. „Щъркел“. |
