Ще откъсна цвете за теб

Представяме ви Анна Верховска, отличена със специална награда на Творческа къща „Щъркелите“ в конкурса за авторска песен ЖИРАФ ТЪРСИ ЗВЕЗДИ

Анна Верховска е на 22 години. Родена е в Одеса, Украйна, но има български корени. Творческата ѝ дейност започва в театралната школа на актьора Анатолий Падука – Голот в Одеса, а от година по-рано свири на китара. Първата си авторска песен написва на 14 г. През 2016 г. семейството на Анна се премества в София и скоро след това започва да посещава уроци по класическа китара във Военния клуб. Започва да пише поезия и песни, които изпълнява на концерти и фестивали, един от тях е „Солени ветрове“ в Бургас. Анна завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорство за куклен театър“ и от есента на 2023 г. работи в Кукления театър в Габрово.

В конкурса за авторска песен ЖИРАФ ТЪРСИ ЗВЕЗДИ участва с песента „Старата тайна“. Мечтае да издаде свой албум, в който да събере своите десет първи авторски песни.

1. Анна, какъв е споменът ти за Одеса? Кое е онова, което трайно е останало у теб от детството ти в този град?

Липсва ми прегръдката на Одеса, ако може един град да те прегърне. Ние, одеситите, наричаме града си «Одеса – Мама». А прегръдката на мама е най-топлата от всички други на света. «Мама» винаги ухае на прясноизпечени гевреци и кифли, на парфюм от акация и черноморски бриз. Липсват ми летните съботи, когато в градския парк оркестърът свири стариградски еврейски песни, а възрастните одесити, нагиздени и усмихнати- танцуват и пеят. Гордея се, че съм родена в този колоритен град. Той ми остави траен белег в сърцето, и където и да отида, Одеса винаги е с мен.

2. Няма как да не те попитам за твоята първа театрална школа в Одеса и за твоя „уникален преподавател и актьор (според твоите думи) Анатолий Падука – Голот“. Той ли бе причината да превърнеш театъра в своя професия?

Не, театърът не е професия, театърът е начин на живот. От малка усещах, че нося нещо в себе си, а Анатолий Иванович Падука ми помогна да разбера, че това «нещо» е театърът и неговата магия. Винаги се сещам за студията му с голяма любов и благодарност.

3. Разбирам, че китарата е неделима част от теб, както и театърът. Как започна да свириш на китара и имаше ли някой, който да те вдъхнови за това?

Като бях дете, исках да свиря на пиано – не ми дадоха, исках да пея – пак не ми дадоха. И когато бях вече седми клас, успях да преборя възгледите на моите родители и ги склоних да ми вземат поне китара. А първите си уроци получих от моя далечен роднина Влад, който ни беше на гости тогава. Също така той ми помогна и при избора на инструмента.

4. Разкажи ни за първата си авторска песен. Как се случи тя?

Първата си авторска песен написах някъде 8-9 клас. Спомням си, че Анатолий Иванович Падука ни беше дал за домашно да си изберем репродукция на картина и да напишем вътрешен монолог на героя. Все нещо не му харесваше в моята работа и постоянно ми я връщаше за поправка. И така на третия или четвъртия път аз така се ядосах, че нищо не става, че написах песен от лицето на главния герой в картината на Савицки «На война» за руско-турската война.

5. Имаш и други авторски песни. Обичайно кое идва първо при теб – стиховете или музиката?

При написването на първата ми песен, музиката и текста се родиха едновременно. Иначе с всяка песен е различно.

 

6. Когато говоря едновременно за китара и театър, си спомням Висоцки. А неизменно до името му идват и имената на Булат Окуджава, Александър Галич, Борис Гребенщиков, Андрей Макаревич и др. Има ли влияние върху твоето творчество традицията и стилистиката на руската авторска песен?

Аз съм голяма почитателка на Висоцки, дори имам песен, посветена на него. И бих се радвала да бъда поне малко толкова добра , колкото Висоцки. Но като цяло, всичките ми песни са много различни. И не мога да се характеризирам с някакъв определен жанр. Имам и пънк песни, и балади, и a-là стари градски песни. Зависи какво ми е на душата. Много харесвам творчеството на Веня Д’ркин и Александър Зилков. Но ако говорим за влияние- всичко ми е повлияло и влияе, дори фактът, че три години учих класическа китара в Централен военен клуб след като се преместих в България.

7. Твоите стихове са доста театрални и ми звучат като монолози. Прави впечатление лекотата на изказа, още повече, че българският език не ти е роден. Имаш ли авторски пиеси, понеже ми се струва, че вървиш натам и скоро ще се появи на бял свят твоя пиеса?

Българският език не ми е роден , но той е сходен с украинския и руския. Не, все още нямам авторска пиеса.

8. Вече имаш доста участия в театрални спектакли: „Любовта на Дон Перлимплин“ по Ф. Г. Лорка, „Бяла приказка“ от Валери Петров, „На дъното“ от Максим Горки и др. Имаш ли любима роля и с какво най-много те привлича една роля? Кой персонаж би искала да изиграеш най-много?

Не, нямам любима роля. В едно куклено представление правим толкова много неща, за които зрителят даже не подозира. Нямам предпочитания за персонажи. Но има режисьори и колеги, с които бих искала да работя. Театърът е колективна работа. Обаче с голямо удоволствие бих се снимала в исторически филм или сериал за началото на 20 век или дори за по-ранна епоха.

9. Песента „Само сън“ (https://www.youtube.com/watch?v=4mtHLFjAAJQ) има и клип. Имаш ли вече песни за цял албум и идеи за други клипове?

Да имам, но ми трябва още малко време да ги реализирам.

10. Какво ти даде участието в Конкурса за авторска песен «Жираф търси звезди»? И какво би искала да кажеш на организаторите и другите участници в конкурса?

Конкурсът «Жираф търси звезди» много ми хареса. Той даде възможност на артистите като мен да споделят своето творчество пред по-голяма аудитория. Според мен, всички успяхме да се запознаем с много различни музиканти и може би дори да се вдъхновим от тях. И се надявам, че догодина пак ще го има този конкурс.