Щъркелите на художника Милчо Спасов

Image_670797_126Когато за пръв път видяхме картините на художника Милчо Спасов от гр. Берковица, радостта ни беше неописуема – те изцяло говореха в цветове за всичко, към което се стремим в нашия проект  – да нарисуваме приказен свят чрез слово, музика, театрални декори, кукли и багри през погледа на щъркелите. Да създадем общност, в която всеки да намери своето място и да участва със силата и таланта си. Върху платната виждаме онова високо планинско било, „седмото”, както го нарича Йордан Радичков, към което се стреми нашият вътрешен човек, където очите ни гледат нагоре, към прозрачното синьо небе с усещането за неповторимост и нетленност. Хора, коне, щъркели, кози, петли, слънца и луни – златни и сини, върхове и пътеки, къщи и църкви – завъртат се като хоро, което идва от много далечни времена и отива напред към следващите векове. Над тях летят ангели, които пазят с крилата си народа ни. Цяла България е вътре в тези картини, частичка от българското сърце и българските въжделения, с шарените черги на полетата и планините, с неравноделните ритми на музикантите, качили се върху дърветата, с щъркелите и животните, които са толкова близо до нас и толкова много присъстват в живота ни. Цялата българска природа диша и живее заедно с народа ни във вълшебния свят на Милчо Спасов, в който няма злоба, кавги и сметки на дребно, а единствено пастелна топлота и ненакърнена любов. Толкова просто и толкова възможно е да се случи по този начин светът, както в неговите картини!

От цяло сърце благодарим на художника Милчо Спасов за предоставената ни възможност да украсим нашите страници с неговите прекрасни картини! Пожелаваме му да ни радва още дълги години с нови платна, които да внасят мир и радост в живота ни, да ни правят по-мъдри и да ни нашепват винаги в ухото като летен топъл ветрец колко ценен е човешкият живот и колко е важно всички заедно да изиграем нашето българско хоро! За да се получи вълшебството, за да опазим чистотата и светлината в душите си.

Екипът на Социален проект „Щъркелите”

17