Четиво с продължение
Илюстрация: Павлина Шиндрова, 16 г., град Дряново
„СВЕТЕЩИТЕ МОСТОВЕ“, пета глава
От Борис Цветанов, 11 г. и Маргарита Друмева
Творбата е създадена по време на заниманията по творческо писане с деца
На пристанището в Шанхай, в малко отдалечено заливче бе акостирала една изключително красива яхта, която освен че беше една от най-луксозните в света, имаше басейн на борда и противоракетна система. Притежаваше и нещо, което бе свързано с последната дума на технологиите – анти папараци щит, който заслепяваше обективите на камерите и се включваше в мига, в който светваше светкавица.
Белката Мелиса се приближи предпазливо до яхтата с птиче име „Фазан“, използвайки тишината на нощта. Навсякъде цареше непрогледен мрак поради гъстите облаци, които покриваха небето. От време на време Луната се показваше за кратко и осветяваше бегло призрачния силует на Мелиса, която се качи на борда на яхтата. Тя носеше малък сейф, в който бе сложила откраднатата корона.
На палубата се мярна сянка и Мелиса спря несигурно, прикри се зад колоната и опипа пистолета в джоба си. Сякаш усетил нейните намерения, силуетът се показа без да се крие и прошепна:
– Не се бой, аз съм.
– Добре, че се обади, щях да стрелям. Не те очаквах. Защо дойде? Това не беше според плана.
– Исках да съм сигурен, че ще потвърдиш обещанието си! – отговори шепнешком мъжът и още повече закри лицето си с шлифера.
– Мелиса винаги изпълнява обещанията си, Зебу! Вече обсъдихме това два пъти! – раздразнено каза Мелиса и гласът ѝ стана още по-дрезгав.
– Моля да повториш още веднъж! Знаеш какъв огромен риск поех, осигурявайки ти достъп до короната! – каза Зебу и хвана Мелиса за ръката.
– Не ме докосвай! Казах ти – ще уредя китайското правителство да финансира изследване на подводния град Ши Ченг и ще можеш да започнеш проучванията си! – Мелиса беше нетърпелива.
– Искам доказателство! – настояваше Зебу. – След всичко, което преживях… Как мога да бъда сигурен?…
– Възможно е да са те проследили. Не беше разумно да се появяваш тук. Махай се! – дрезгаво изсъска Мелиса.
– Аз…– тихо започна Зебу, но не завърши, защото точно в този миг няколко прожектора осветиха яхтата и двамата на борда. Мелиса светкавично блъсна Зебу във водата и запали двигателя. Много бързо яхтата се отдалечи от брега. Тя беше удивително красива, но никой не можа да я заснеме поради включения щит срещу светкавиците на фотоапаратите.
Кабиюк се хвърли във водата и стигна до Зебу. Двамата се озоваха лице в лице и директорът на полицията промълви:
– Кой можеше да предположи, че с теб ще се срещнем на това място по този повод?!
– Ще ти разкажа всичко – едва изговори Зебу и две мощни ръце го издърпаха на брега. С белезници в ръце той беше отведен в полицейския участък и затворен в килията на Шамил.
Следва продължение
Четвърта глава на повестта „Светещите мостове“ може да прочетете тук:
