Рисунка: Карай Анастасия Григорьевна, 7 г., „Парканская СОШ №1 им. А. Стоева“, с. Паркани, Приднестровието, Молдова
 |
Казвам се Анастасия и съм от Приднестровието, от единственото българско село Паркани, което се запазило своя език и българските обичаи. Тук живеят 14 000 човека.
Уча в „Парканская СОШ №1 им А. Стоева“ в 1А клас. Моята майка и моят баща много красиво пеят. Баща ми работи във Двореца на Републиката. Той е танцмайстор на знаменития ансамбъл „Виорика“. А майка ми пее в този ансамбъл руски, български и молдовски песни.
В училище още не учим български език. Но в семейството говорим на него. Моята майка е българка. А баща ми е гагауз. Аз мога да говоря български, руски и гагаузки.
Успешно участвам в различни конкурси: класни, селски, районни, международни.
Имам грамота за 1 място в руски конкурс „Приказна есен“ и 1 място в международния конкурс „Искам лятото да не свършва“.
В конкурса от България участвам за първи път и също много искам да бъда успешна. Обичам да рисувам. Посещавам танцов ансамбъл „Албена“, където учим български танци. Посещавам ИЗО-студия.
Участвах в проекта „Моето родословие“, който се проведе в нашия клас. Благодарение на него научих много за моите родственици.
|
