Рисунка: Михаела Петрова Иванова, 6 г.

Неуловимият крадец

На полето в един хубав градец

витаел умен крадец.

Някои гледат посред нощ през щората,

други заключват вратата – дворната,

а по-смелите

посред нощите стоят на смените:

на вратата с тиган,

че той крадеца да не е неразбран;

обикалят двора с мотики,

че кой дори там ще надникне!

Но все някой заспивал,

и крадецът навсякъде влизал.

Странно било –крадеца не вземал, какво да е,

а храна от храдилниците той краде.

Някой заблеяни хора

оставяли пари на двора,

но крадеца не им обръщал внимание –

той си дирил своето желание.

През малките дупки се мушка,

а стига на хладилника високата дръжка!

Какво ли е било това същество?

Малко или високо, какво е било?

На хората им омръзнало сами да се занимават

и викнали полицията с крадеца да се оправят.

И тях ги затруднил този умен крадец,

явно няма да спи спокойно този градец!

Един от споменатите заблеяни хора,

 оставил риба на двора,

А през ноща той огладнял,

тръгнал към двора, но чул едно „Мяу“!

Излязал и видял котенце малко,

толкова беззащитно и жалко,

и в миг му хрумнало, че това е крадеца,

от който не може да спи градеца!

 Александър Петров Пендов, 11 г.