от Неда Николова
„Зимна приказка“. Фотографии: Владимир Добрев
Беше първата зимна утрин. В гората всичко беше побеляло. Кристално белият снежец беше покрил всички цъфнали през пролетта зелени стръкчета. В езерцето, в което до вчера подскачаха рибки, беше заледено, а рибките почукваха отдолу, молейки да излязат. Небето беше толкова ясно, а птиците ги нямаше нито там, нито в клоните на дърветата. Тишината, която сякаш звънтеше, заместваше чуруликането на птичките.
Под големия храст, по който кацаха пеперудки, се беше скрило едно замръзнало зайче.
Отново заваля снежец. Снежинките, сякаш от детска книжка извадени и сложени да падат леко по въздуха, се трупаха и образуваха малки хълмчета, по които можеше да си представиш, че се спускат деца, яхнали своите шейни. Едно врабче мина по снега и остави следи, които скоро се заличиха от снега. Усмихнах се и си тръгнах със спомена за красотата на едно зимно кътче…
 |
|
