Моето българско лято

Представяме ви творбата на Джулия Спинели, 9 клас, от Българското училище в гр. Салерно, Италия. Творбата е спечелила първо място в конкурса „Моето българско лято“, организиран от БУ „АзБуки“ в Рим и Колеферо към Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“, Италия.

20201111_173109

Искам да бъда свободна. Свободна като … пеперуда. Да мога да летя и да отида там, където другите не могат или не искат…

Още повече го искам сега и това лято, което прекарах затворена или с маска на устата. Исках да отида в България, но трявбваше да си остана тук. И да не „летя“.

Искам да бъда свободна, да бъда свободна да мисля, да говоря, да правя това, което ми харесва, да летя…

Всеки човек гради живота си по начин, който сам намира за правилен, по свои собствени правила, осланяйки се на инстинктите си и желанията си. Именно затова всеки от нас е толкова различен и уникален по своему. Но има несъмнено неща, които всички ценим, макар и понякога да не ги осъзнаваме. Не осъзнаваме Свободата. Осъзнаваме необходимостта и важността им едва когато ги загубим, а тогава вече е прекалено късно.

Според мен едно от най-важните ни дадености е свободата, която е необходима на пеперудата, за да лети. Тя може да се изрази по различен начин и присъства в ежедневието ни под всякаква форма. Едва ли обаче всеки човек разбира важността и приоритетите, които ни дарява.

Искам да бъда свободна, за да реализирам мечтите си . Но вирусът ми отне свободата, отне ми крилата !

За мен свободата се изразява както в правото на избор, така и в начина, по който всеки от нас изразява своята личност. Свързвам я с амбициите и характера на хората – как на базата на едни и същи правила и ограничения създаваме различни неща, кои от кои по-интересни и необикновени. Смятам, че колкото по-уникален и различен е човек и колкото по-отворен е към света, толкова по-голяма свобода има той. Понякога е необходимо само да вярваш силно и да искаш нещо истински, за да го получиш.

Аз искам да бъда пеперуда. Дори и за един ден. Да полетя! 

Моето българско лято остана „ затворено“ в крилете си. Далечно и желано!

Прекалено кратък е животът, за да опитаме от всичко, но е достатъчен, за да достигнем целта си, защото сме свободни да правим всичко, стига то да не вреди на околните.

Пеперудите не пречат на околните. Затова искам да бъда пеперуда, да живея свободно и никой да не може да затвори живота! Отново…

Джулия Спинели