Преразказ на едноименната приказка на Джани Родари,
с финал от Мистър Фантазия, 12 г.
Аз съм алдебаранец и бях изпратен на мисия на Земята, да видя как вървят нещата там. Привечер реших да се прибера и си викнах едно такси. Шофьорът беше ядосан от случилото се през деня и с нетърпение искаше да се прибере вкъщи, близо до Порта Дженова в Милано. Когато му казах да кара все направо, той се учуди, но се съгласи. Аз хапнах от антигравитационния двигател, който приличаше на син шоколад, според шофьора, чието име беше Пепино Компаньони. Този двигател правеше така, че да се движим със скоростта на светлината плюс един метър.
Изведнъж таксито се издигна над небостъргачите, а моят спътник започна да мърмори, че няма разрешително за космическо такси и че ще го глобят. Шофьорът много се учуди след като видя, че имам трето око и по дванадесет пръста на всяка ръка.
След известно време ние кацнахме на една планета, която си мислех, че е Алдебаран. Казах му да спре на площада под нас, но се оказа, че там има огромна зелена поляна. След малко видяхме големи гневни кокошки, които тичаха към нас и ни стреляха със стрели. Пепино бързо завъртя кормилото и се издигнахме над планетата, а стрелите фучаха със страшна сила покрай таксито. Дори две от тях улучиха двете странични огледала и шофьорът не успя да види преследващия ни с мотопед космически шериф Макпудинг.
Шерифът задължи Пепино да отбие на съседната планета, която се казваше Фантастиколандия. Съществата на тази планета имаха глави с формата на „Ф“ и живееха в магазини „Фантастико“. В началото много се притесних от това, че за втори път през този ден шофьорът ми беше глобен, този път за превишена скорост – оказа се, че сме се движели със скоростта на светлината плюс два метра. Глобата на Пепино беше петдесет какаови пудинга, което се равнява на скромната сума от петстотин фантазии (валутата на тази планета). За ваше сведение една фантазия струва десет хиляди лева по космическия курс на еврото. Това за Пепино не беше проблем, защото той притежаваше фантазия в голямо изобилие, и купи още едно ремарке пудинг за своите деца в Милано. Искаше и на мен да подари едно ремарке за моите деца, но на Фантастиколандия не произвеждаха пудинг със син ориз, какъвто ние, алдебаранците, най-много обичахме.
След още малко лутане ние кацнахме на планетата Алдебаран. Аз прегърнах моите момчета и им подарих по една земна футболна топка. На нашата планета футболът не беше познат като игра, но Пепино ги научи как се играе. Футболът много бързо стана любима игра на алдебаранците.
Пепино не остана дълго при нас, въпреки че бяхме много любезни с него и той ни хареса. Но побърза да отлети към своята планета Земя, понеже пудингите не бяха много трайни, а си беше истинска загуба на едно ремарке какакови пудинги и още толкова фантазии.
Ваш Алдео от планетата Алдебаран.
Приятелско!
Фантазията беше написана по време на творческа игра в заниманията по Творческо писане на Творческа къща ЩЪРКЕЛИТЕ и
Детско онлайн сп. „Щъркел“.