Шест момченца и златната рибка

Приказка от Калоян Цветанов, 6 г., с. Правешка Лакавица

Рисунка: Калоян Цветанов, 6 г.

В един чудесен летен ден Калоянчо и неговият татко отишли в морето да ловят риба. Те хванали няколко рибки в мрежата, а едната от тях била златна. Калоянчо много се зарадвал и я нарекъл Златина. Изведнъж рибката започнала да се моли с човешки глас:

– Моля ви, пуснете ме в морето! Без него ще умра!

Но Калоянчо и татко му не я чули, защото имало силен вятър и те побързали да стигнат с лодката до брега.

Вкъщи ги чакали още пет момченца и всички много се зарадвали на златната рибка. Сложили я в един аквариум и непрекъснато ѝ се възхищавали. Пеели ѝ песнички и всеки ден ѝ носели хубава храна.

Златната рибка била много тъжна и вече не можела да прави вълшебства. За да разсеят тъгата ѝ, момченцата нарисували върху аквариума по една цветна рисунка – златни рибки, водорасли, корали, медузи, дори един важен октопод. Всичко това напомняло на рибката за морето, от което тя станала още по-тъжна.

Един ден братчетата решили, че най-добре ще бъде да пуснат отново рибката в морето. Взели аквариума и отишли на морския бряг. Златина заплувала сред вълните и скоро се изгубила от погледа им. На момченцата им е станало много мъчно за рибката, но и на рибката ѝ станало мъчно за момченцата. Изведнъж си показала главицата над вълните и им казала, че си е възвърнала способността да прави вълшебства и иска да ги превърне в риби, за да отидат с нея в двореца на морския цар, който се намирал на дъното.

Братлетата се зарадвали много – те обичали пътешествията и приключенията. Златина ги превърнала в златни рибки и заедно отплували към дъното. Там се запознали с октопода Тошко и медузата Пепи, с които се разхождали сред коралите, а вечерта готвели пре красни морски ястия. С раците играели на гоненица и все побеждавали, защото те се движели винаги назад. Надбягвали се с морските кончета и с делфините.

Веднъж една хищна акула ги подгонила към повърхността. Момченцата се уплашили, че ще ги застигне и вече няма да видят родния си дом. Тогава златната рибка ги превърнала отново в деца, а акулата превърнала в мъничка акулка, голяма колкото златна рибка. Братчетата сложили акулката в аквариума и така се върнали вкъщи. Нарекли я Павлинка.

Акул ката много харесала новия си дом, тъй като винаги имала изобилна храна. А и аквариумът много приличал на морето – нали бил  целият изрисуван с морски картини. И октоподът Тошко бил там, и медузата Пепи… Момчетата я научили да пляска с опашка, когато запеят песен, и да прави салто във въздуха, когато плеснат с ръце. Д   ецата от целия град отивали да я видят и много ѝ се радвали. Павлинка била „звезда“, така да се каже.

Момченцата не забравили Златина. Те всеки ден отивали на морския бряг и се срещали с нея. Понякога тя ги превръщала отново в златни рибки и момченцата лудували по цял ден в двореца на морския цар, а вечер се връщали уморени и заспивали сладък сън.

Калоян Цветанов е на 6 годинки. Живее в село Правешка Лакавица заедно със своето семейство и тримата си братя, със зайчето Пухи, гълъбчетата на двора и златната рибка, която май завинаги се е заселила в техния аквариум. Калоян е винаги готов да измисли някоя забавна история, както и неговите братчета. И също като тях обича да твори – той съвсем сам нарисува илюстрацията към своята приказка.  Очаквайте още забавни истории от мъничкия Калоян.

Приказката е сътворена по време на заниманията по творческо писане,

организирани от Детско сп. „Щъркел“ и Творческа къща „Щъркелите“.