Театрална група „Вълна“, Варна – 40 години по-късно
Първата премиера на двойния албум „Архипелаг“ се състоя в Народно читалище „Стара Варна“ на 19.08.2022 г. в уютното пространство на винарната в читалището, място не толкова за хапване и пийване, колкото за културни прояви – камерен театър, представяне на книги и музика без задължителните микрофони и трудни за понасяне децибели. Песните от албума прозвучаха интимно, лице в лице с публиката – около 30-на поети, артисти, музиканти, режисьори, адвокати, хора, които искаха да слушат поезия и песенни театрални монолози. Такива срещи не остават без „чиста следа“ след себе си, както и са породени от „чистата следа“ на някой друг преди тях.
Не бих могла да си представя по-добро място и по-добра публика. Търсенето на големи аудитории и все по-шумни прояви лишава изкуството на изпятата поезия от нейната интимност. Една от най-важните ѝ характеристики е именно споделянето „тет-а-тет“ на дълбоките води вътре в нас, онова, което сме си мислили преди да заспим и което крещи да излезе вън от самотните вътрешни вселени. Определено считам, че тази ниша в наше време остава недостатъчно запълнена. В този случай не е въпросът в „колко“, а „как“, не количеството е важно, а как си обичал, как си го казал, как си положил рамото си, за да стъпи другият и да стигне пръв върха, към който цял живот пътуваш.
Първите слушатели и критици на „Архипелаг“ бяха хората, с които тръгвахме „заедно по Пътя“ (да използвам стиха от песента на Гриша Трифонов) преди 40 години в театралната зала на група „Вълна“ – тогава бях студентка в Икономическия университет във Варна, когато се оказах сред тези хора. Владимир Левков – поет, журналист, бард, драматург, всеобхватна личност, още един от „прехвърлилите Еверест“, оказа неописуемо въздействие върху мен. Имах пред себе си море, от което можех да греба с пълни шепи житейска мъдрост, естетика и усет за слово, музика, сценично присъствие, етика… Петър Тодоров, журналист, режисьор, драматург – заедно с Владимир Левков посяха семето на онова цвете, което днес разцъфна в „Архипелаг“ и в десетките други песни, театрални звукови картини, пиеси, стихове, изтичащи от пръстите ми и гласните ми струни. Както и всички останали „вълнари“ – навсякъде и винаги съм ги носила със себе си, точно те са в основата на моята по-добра половина. Едничкото, за което се моля, е да мога и аз да предам „щафетата“ на ония, които идват след нас.
Разбира се, не е възможно официалната премиера на „Архипелаг“ да бъде някъде другаде, освен в Харманли, родният град на Гриша Трифонов. Това ще се случи на 15 октомври, в рамките на ежегодния фестивал на изпятата поезия „Поетични струни“ в южното градче, което десетки години вече привлича българските бардове и новите им песенни въжделения.
Маргарита Друмева