Четиво с продължение
Илюстрация: Павлина Шиндрова, 16 г., град Дряново
„СВЕТЕЩИТЕ МОСТОВЕ“, шеста глава
От Борис Цветанов, 11 г. и Маргарита Друмева
Творбата е създадена по време на заниманията по творческо писане с деца
Далеч от любопитни погледи, летящата кола „Икар“ се приземи сред дърветата на обширен парк в двора на модерна голяма къща в град Анкъридж, Аляска. Небето лека-полека ставаше розово и скоро слънцето щеще да изгрее. GPS-ът беше довел двамата търсачи на короната Бетина и Шамил в дома на проф. Айжин Боро, най-нестандартният архитект в света, чието име единствено се свързваше с великолепната корона на Окинава.
– Какъв е планът? – попита Шамил.
– Шшт, тихо! Някой идва! – прошепна Бетина и двамата се скриха зад стволовете на дърветата.
По пътеката през парка вървеше Мелиса с малък сейф в ръка.
– Но това е Мелиса! – възкликна тихо Бетина и всичко започна да се подрежда в съзнанието ѝ.
– Коя е Мелиса? – попита недоумяващо Шамил.
– Издирвана от Интерпол за кражби на скъпи артефакти. Тя работи заедно с Ратгана – мултимилиардер от Мианмар, който забогатя от лов на морски свине и изчезващи видове риби в езерото Поянху, които после продаваше на правителствата срещу огромни суми пари. Той има доверени хора навсякъде по света, където има археологически разкопки от световно значение.
– Чувал съм за него, че бил безпощаден и с цената на всичко придобивал това, което иска – прошепна Шамил и тревожна нотка се прокрадна в гласа му.
– Струва ми се, че сме попаднали на вярната следа – уверено каза Бетина. – Сега вече ще имаме нужда от Кабиюк. А докато дойде той, ще се престорим на китайски репортери, които вземат интервю от проф. Айжин Боро по повод идеята му за мостовете. За короната – нито дума! Ела, ще трябва да се облечем като репортери и да вземем техника за снимане. Ти ще си оператор, ето камера. Сложи тези очила… Така… Изглеждаш чудесно! Ако Мелиса е при проф. Боро, може би той е в опасност. Със сигурност има сто камери наоколо и вътре в къщата. Трябва да бъдем много внимателни.
– Ще трябва първо… – не довърши Шамил, понеже две здрави ръце го сграбчиха за врата. Също и Бетина бе заловена и двамата бяха вързани и отведени в къщата.
– Моля ви, пуснете ни! – промълви Бетина. – Ние сме просто репортери!
– Репортерите не се крият в храстите! По-скоро сте шпиони! – отговори непознат глас зад гърба им. – Ще отговаряте направо пред професора.
Всички влязоха в къщата на проф. Боро и двамата бяха въведени в широк хол с голяма библиотека, макети на мостове и дворци. Стаята приличаше по-скоро на изложбена зала, отколкото на уютно място за почивка. Тук професорът бе събрал всички свои разработки и макети на проекти, а те бяха десетки. Всички бяха открити, само на една малка масичка в дъното имаше предмет с формата на куб, който беше покрит с червена кадифена покривка. Шамил неволно потръпна, спомняйки си за червената покривка в музея, на която бе поставена короната.
Мъжете, които явно бяха охраната на професора, вързаха Бетина и Шамил за два близки стола. Не след дълго дойде и самият професор.
– Тези двамата бяха открити в градината, професоре. Твърдят, че са китайски репортери – каза мъжът, който ги беше вързал.
– Отдавна не са идвали шпиони в моя парк-градина! – гръмко каза професорът и се настани във фотьойла срещу тях. – Не можете да ме заблудите! Кои сте вие?
– Извинете, професоре, казвам се Бетина и съм частен детектив – отвърна тихо Бетина като се опитваше да освободи ръцете си от въжетата. – Да, не сме репортери, но се случи нещо ужасно и точно то ни доведе при Вас.
– Бихте ли ми обяснили? – попита проф. Боро като на свой ред сниши гласа си.
– Това е специалистът по китайска история и археология – Шамил. Работи в Националния музей в Шанхай. Идваме да Ви съобщим много неприятна новина. Но… насаме, ако е възможно. Вижте, не сме въоръжени.
– Оставете ни насаме! – заповяда на двамата мъже професор Боро и отпрати охраната.
– Вчера от музея в Шанхай откраднаха короната на Окинава, която по право Ви принадлежи. Считаме, че тя се намира във Вашия дом – шепнешком каза Бетина.
– Откраднали са короната? – изненада се професорът. – Но кой е дръзнал да стори това? Предвид нейната стойност, крадецът е поел голям риск. Казвам ви, нямам нищо общо с кражбата. Абсурдно е да мислите, че аз…
– Видяхме Мелиса да влиза в дома ви със сейф – промълви тихо Бетина. Стори ѝ се, че чу шумолене зад една от колоните, където премина неясна сянка. – Не Ви ли е любопитно какво има в него?
– Мелиса действително е гост в дома ми! Хм, ние с нея… сме сгодени и… предстои да се оженим! Нормално е бъдещата ми съпруга да влиза в дома ми като в своя дом! – каза професорът все още недоумяващ от чутото.
– Мелиса е много красива и интелигентна жена, професоре. Но има доста тъмно минало, за което вероятно не знаете нищо – съвсем тихо каза Бетина.
– Твърде много съдбовни новини за толкова кратко време! – прошепна професорът.
Бетина се приближи до ухото му и разказа за деянията на Мелиса.
– Не бих Ви повярвал, ако можех да си обясня тайнствените пътувания на моята любима, секретните телефонни разговори, скъпата яхта, оръжието в спалнята ѝ… Наистина, не знам какво да мисля и къде съм аз в цялата плетеница от загадъчни случки…
– Професоре, Вие сте в най-добрите ръце – промълви Шамил. – Бетина няма неразкрито престъпление. Тя ще разплете историята. Само трябва да ѝ се доверите и да ни… развържете.
– В такъв случай бъдете китайски репортери, това е официалната причина да останете у дома. Ще съдействам на вашето разследване… О, Мелиса, защо…
Професорът тихо простена, но бързо се съвзе и извика с висок глас:
– Значи сте китайски репортери? Добре. Ще ви разкажа за моята идея да построим мостове между островите в Берингово море до полуостров Камчатка. Може би така ще привлечем вниманието и на китайските инвеститори. Всъщност, идвате точно навреме. Починете си от пътя и точно в 18 ч. заповядайте на вечеря.
Гласът на професора кънтеше из цялата къща.
Следва продължение
Пета глава на повестта „Светещите мостове“ може да прочетете тук:
