„Лятна жажда на полето“. Снимка: Виктор Георгиев Николов, 18 г., гр. Видин
Юнак с бродирана риза
Имало едно време две деца, които били сирачета. Били братче и сестриче. Момичето се казвало Антония, а момчето Атанас. Децата се трудили от сутрин до вечер, за да се прехранват. В малкото си свободно време помагали на съседите. Така изкарвали нищожна сума пари.
Пред дома на децата живеела подла змия, която винаги мислела злото на сирачетата.
Веднъж в селото на Антония и Атанас дошла зла хала, която искала да вземе всички деца. В това населено място обаче имало само две такива – били Атанас и Антония. Щом разбрали за халата, децата се скрили. Момичето се шмугнало под леглото, а момчето се качило върху висок шкаф. Не след дълго дошла халата. Тя влязла в дома на сирачетата, но била късогледа и не открила никого. На помощ и се притекла змията, която пълзяла по земята и веднага забелязала момичето.
Халата грабнала Антония и доволна си тръгнала.
Подлата змия заспала на двора, а момчето слязло от шкафа. То искало да открие сестра си, защото само нея имало на света. Щом видяло голямото влечуго, хванало момчето един тежък камък и го хвърлило с всичка сила върху главата на змията.
Изведнъж пред Атанас се появила една старица, която му казала:
– Юначе, вземи тази бяла риза. Везала съм я три години с вълнени конци, за да отблъсква злите сили. Бродираните шевици притежават магическа сила. Те ще ти донесат късмет и ще ти помагат да преминаваш опасните места по пътя към халата. Жълтите ромбове ще светят ярко, за да ти посочат правилния път към пещерата в най-високата планина, където е сестра ти. После ще заслепят халата, а ти ще спасиш момичето. Червените канатици ще те пазят така, както една добра майка пази детето си. Ще ти дадат смелост и сила, за да пребориш халата.
– Благодаря ти, бабо, жива да си! – казало момчето и облякло ризата. В този миг детето се превърнало в юнак!
– Вземи, синко, и този рог от елен! Той е толкова здрав, че щом удариш халата в сърцето, ще я убиеш. Така ще спасиш сестра си. Ако искате никога повече да не ви тормозят змейове и лами, намери орехово дърво. Откъсай няколко от листата му и ги окачи на вратата. Те ще гонят всички зли същества от дома ви.
– Много благодаря, бабо! – рекъл Атанас и тръгнал да търси халата.
Докато вървял, срещал различни същества, които му казвали да не се доближава до злата хала. Атанас бил целеустремен и нямал намерение да се откаже. На всяка цена трябвало да спаси Антония, едничката си сестрица.
Вървял юнакът, минавал през гори. По едно време видял глутница вълци. Те го подгонили. Момчето изведнъж спряло, обърнало се към зверовете и размахало рога. Вълците се уплашили и избягали.
„Поглед към хоризонта“. Снимка: Виктор Георгиев Николов, 18 г., гр. Видин
Продължил Атанас по пътя. Стигнал до една планина. Изкачил най-високия и връх. Там било леговището на ламята. Юнакът влязъл вътре тихо. Видял Антония, вързана за един стол. Ламята се канела да я изяде.
Засилил се момъкът, скочил с лъвска сила, развяла се бялата му риза. Грейнали като слънца бродираните ромбове и заслепили халата. Главата и се замаила и започнала да се клатушка. Без да чака нито миг, Атанас забил еленския рог в сърцето на ламята. В този миг тя паднала мъртва на земята.
Бързо юнакът развързал въжетата и освободил сестра си. Двамата се прегърнали.
Преди да тръгнат за дома си, обиколили пещерата на звяра. Намерили скъпоценности най–различни – жълтици, безценни камъни, накити. Взели братът и сестрата в една торбичка по малко от всичко и ръка за ръка тръгнали към дома си.
Спрели да починат по пътя на сянка под едно голямо орехово дърво. Атанас се сетил за думите на старицата, че листата на ореха предпазват от зли сили. Набрал букет и разказал на сестра си за странната баба. След като събрали сили, продължили по пътя.
Пред прага на малката им къщичка ги чакала старицата, която дарила на момчето магическата бродирана риза и вълшебния рог от елен. Спуснал юнакът да и целуне ръка и да и благодари за помощта.
– Юнак си, синко, юнак! Сестра ти е мома, красавица! Дошла съм да я науча ризи да везе, вълшебни шевици да прави!
Така заживели в мир и сговор юнакът Атанас, красивата Антония и старицата.
Антония Мариянова Маркова – 12 г., Димитровград
Мартин Мечкаров, 16 г., Прага Чехия
