Представяме ви творбите на децата от клуб „Светлини сред сенките“, при ОДК „Св. Иван Рилски“, гр. Казанлък.
Рък.: Валентина Димова
Приказка за София
Като столица на България, София е най-коментираният град в страната ни. За някои хора той е мечтано място, за други любима дестинация, а за трети голям град, който отбягват. За мен, макар да живея в Казанлък от известно време, София е моят роден град.
Моята софийска приказка е действителност, защото прекарах детството си там. Карах първото си колело пред НДК, докато покрай мен профучаваха шарени скейтбордисти. Тичах по зелената трева, пързалях се на голямата каменна пързалка, а смеха ми огласяше площадката… Това е София за мен. Детство.
Сега, когато се завръщам в столицата, осъзнавам колко ми е скъпа. За мен София не е просто столица на родината ми, тя е спомен, тя е мечта и приказка. Крачейки по жълтите павета аз усещам лятното слънце, дори да е зима. Минавайки покрай НДК, чувам смеха на малкото момиченце в мен. Паркът е малко променен, но шарените хора са там. Свободата е там и е яхвала велосипеди, тротинетки, скейтборди… Фонтаните пръскат вода, а малките дечица тичат наоколо, боричкат се, смеят се и ми напомнят моята волност, на техните години. Съвсем наблизо продават най-вкусните пици на света, които ядях с приятели, когато бях на десет. В далечината се вижда Витоша, а въздухът, този толкова критикуван от софиянци въздух, мирише на мечти.
Това е София за мен. Приказка. Една съвсем реална и сбъдната мечта, защото винаги ще се връщам там.
Марина Станчева, 15 г.
